29 юли 2014 г.

Зох-Зох или Завръщане в детството..

  Сигурно се чудите какво е това Зох-Зох..И аз в началото гледах много учудено, докато течеше целия процес на постигането на Зох-Зох.
Винаги когато имаме почивни дни се стараем да заминеме някъде. И ето този път поради  празници, имаше малко повече почивни дни, решихме да заминем за едно село Газиян на около 270 км от град Баку, при едно приятелско семейство на мъжа ми. С тези хора мъжа ми е израснал и те са за него, като братя и сестри. Та историята започна много много отдавна, когато моя съпруг е бил още дете, бил е някъде на около 5 годинки. В това семейство имаше 8 деца и по-големите правиха Зох-Зох за малките.
Та повече няма да ви мъча, а ще мина направо към тайнствения Зох-Зох.




И така - взима се един голям папур, стъбло от него. Отрязва се тръбичка с дължина примерно  около 25-27 см, като от единия й край трябва да има съединение на двете части. В тази част вътрешността е плътна и по този начин нашата тръбичка ще има дъно от единия си край. Отрязва ми си е едно по тънко клонче с дължина около 35 см, обелва ме го от кората, както е на снимката.

 Тръбичките и клечиците се измиват хубаво на течащата вода. Ръцете на моя скъп съпруг :)))

Следващата стъпка е да намерите храсталаци с къпини. В Азербайджан са страшно много и са навсякъде.









Тръгнахме по жегите, под горещото азербайджанско слънце...но заради идеята да постигнеме Зох-Зох какво ли човек не прави..:)))
До този момент не разбирах какви са тези клечки и тръбички, и изобщо защо сме под изгарящото слънце навън, а не седим под климатика и не си хапваме някоя изстудена диня. Та след като намерите къпините, откъсвате няколко и ги пускате в тръбичката.



Взимате тънката пръчица и я вкарвате в тръбичката, като леко намачквате ягодките вътре. 



Откъсвате още няколко и пак пускате в тръбичката и когато започнете с клечицата да мачкате ягодките на горе на долу, ще чуете един звук от рода на Зох-Зох, Зох-Зох....и т.н. и т.н. Звука който се чува при намачкването на къпинките.
Те това е  прочутия Зох-Зох.. :)))
Този процес се прави докато не се напълни напълно тръбичката.








Къпинките вътре се смачкват и пускат невероятно вкусен сок. Кулминацията на Зох-Зоха е да извадите внимателно клечицата, върху която е полепнал кърваво червения сок и да я оближете :)))))
И да не се накапите, ей...:)))..
Трудно се изпира..Омазахме се целите...:)))))




Когато се напълни тръбичката сока направо се излива сам...остава само да го изпиете..Но да облизваш клечката е много по-интересно и забавно.

  Събирахме къпини из бодливите храсталаци, до някакъв дувар зад който блеяха съседските овчички,  пълнихме тръбичките, мачкахме ги и облизвахме клечиците...Едно невероятно завръщане в детството...Ех, че отминало и заминало то, за вечни времена...
  Слънцето изгаряше ни, но това сякаш не беше от значение и вероятността да получим слънчев удар не ни плашеше, изобщо сме забравили за това...Мъжа ми в този момент е бил на 5 годинки и аз до него, забавлявахме се като деца... Толкова позитивни емоции така ми лисваха на последък...
  Мили приятели, създавайте за любимите си хора моменти на радост, моменти на щастие. Щастието е само миг, но този миг остава винаги в сърцата ни и когато се сетим за един такъв момент, като Зох-Зох, не усещаме, как усмивката се ражда на лицето ни и очите ни грейват...Не чакайте някой подходящ момент, просто направете нещо лудо за себе си, за свойте близки. С тази забава се сетих за своето детство, за поразиите които вършехме, за младите си родители...





Детство мое, аз още те помня..ти си замина завинаги...от мене...Вече съм на 40...но аз все още съм онова дете с ожулените колене от колелото, подарък от моя мил баша... Все още си късам от неузрялото грозде, в лъчите на лятното слънце, опитвам се да хвана някое водно конче, което си почива от дългия полет на клончето над водата, на малка рекичка.




Направете си и вие Зох-Зох. И нека той да не е като нашия. Може да си направите самолетче от хартия и да го пускате из апартамента, както сте го правили като деца или отидете да покарате колело.  Нека вашия Зох-Зох да ви донесе куп положителни емоции, смях и радост. Защото докато живее в нас детето, ще сме живи в пряк и преносен смисъл.
Бъдете щастливи и направете щастливи близките си хора!
Обичам ви!
Алечка-Малечка :)))

9 коментара:

  1. Ех, мила Алечка! Ама чаках нещо ей такова от теб, за да ти се представя официално тук. Страшно приятно ми в твоето местенце, от сърце ти желая да си здрава и все така вдъхновена за живота. Беше ми много интересно да прочета за Зох-Зох, очаквам и следващите ти приключения. :)
    Поздрави и хубава вечер!

    П.П. Много ми е инетерсно какво мислиш за Азарбайджан, откога живееш там? И как преди това съпругът ти е приемал България? Изобщо срещата между различни култури си е цяло приключение. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре Дошла, Герганче!
      Много се радвам, че намираш нещо интересно за себе си в моя скромен блог. Доста време ми трябваше да се реша да го направя. Все ми се струваше, че нямам какво да покажа, разкажа, напиша. Готвя още няколко публикации, надявам се да се харесат, но ми трябва още малко време за тях.

      Какво мисля за Азербайджан? Тука сме от ноември миналата година, съвсем от скоро. В началото бях в шок. Какъвто щеш - културен, психологически, човешки. Имай напредвид, че преди това сме живяли доста време в Прага. Азербайджан е една много интересна страна, на която не спирам да се учудвам и възхищавам. Страна на огъня и петрола, страна на високите кавказките планини, страна на брега на Каспийското море, ухаещо на петрол и слънце, огромно силно слънце, страна на най-вкусните шашлъци, невероятна кухня и т.н. и т.н.
      Съпруга ми е влюбен в България. Никога не е мислил, че жена му ще е българка. Съдба.
      България и Азербайджан са различни държави, но имаме и общи черти. В общи линии манталитета ни е сходен.
      Ще направя публикация за Азербайджан, още материал събирам. :)))))))
      Ще се радвам да ми идваш на гости, та макар и виртуално.
      Поздрави от горещия Баку!

      Изтриване
    2. Ама толкова да съм ти благодарна за отговора! Така присърце си приела питанките ми... Но наистина ми беше любопитно, пък и аз съм си един любопитко... :) И бъди сигурна, че ще те навестявам често, защото ми е страшно интересно и уютно при теб - ти само имай желание да ни показваш. :) Благодаря още веднъж!
      И да се поправя... Явно се казва АзЕрбайджан. И аз знаех, че е така (бащата на любимия е работил известно време там, даже май точно в Баку), но интернет друго ми показа...
      Както и да е, слънчеви поздрави и от София!

      Изтриване
  2. Аля, това е най-позитивната ти публикация досега. Така се радвам, че сте имали тази удивителна случка, а още повече, че я пресъздаваш и на нас - така, че все едно и аз бях там с вас и опитах този зох-зох. Случайни неща няма и по този повод ви желая всеки ден такива уж дребни, но всъщност най-важни неща да ви се случват, бъдете щастливи - да, щастието може да бъде навсякъде - дори в един зох-зох!
    Върна ме и в твоето детство...с морските кончета...
    "Да спреш за миг пропуснатото време,
    да превъртиш забързаното колело...
    Отминалото в спомените само
    напомня, че реалност е било."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това беше наистина едно страхотно преживяване. Дори уреда за Зох-Зох си го взех в Баку и ми стои на плота в кухнята. :)))..Благодаря ти, както винаги за топлите думи.

      Изтриване
  3. Абе то освен, че било много красиво там при вас, било и весело :))))) Представям си ви двамката с напрашени крака, с боядисани пръсти и зачервени лица да правите Зох-Зох. Сладури! Всички вътрешно сме си деца, но рядко се заиграваме по детски, а трябва по-често си го припомняме. Виж, моят съпруг не пропуска да се "повози" с количките в супермаркета, когато пазаруваме и докато някога го сръчквах да се държи по-зряло, то към днешна дата искрено му се радвам. Не знам ако растяха внуците край нас, на колко още лудории щях да съм свидетел. :))
    Поздрави и пожелание за още много, много усмивки, Аурелия!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ах, Ирма колко е хубаво, че все има хора които правят "луди" неща. Не ги смятам за луди, а за прекрасни. Живота е толкова кратък, за да сме все серьозни. Не искам да порасна. Възрастните имат прекалено много проблеми. Много точно си ни описала, точно така изглеждахме, ровейки се из храсталаците на къпините. Но в това беше целия смисъл. Не толкова в яденето, колкото в самия процес. Надявам се и на 60 да имам този кураж за лудориите.

      Изтриване
  4. Страхотно преживяване!Върна ме в детските години и лудорий и се замислих сега децата ни какво имат от тях.Пожелавам ти много такива преживявания и емоций и все така да ги описваш и да ни ги показваш!А аз с голямо нетърпение ще ти идвам на гости!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Юлия!
      Опитах така да пресъздам нещата, както аз ги усетих....Въпреки, че тази детска забава не е от моето детство, но аз и сега на 40, усетих цялата й прелест. Бях не просто щастлива в този момент, аз бях на 5-6-10 годинки и с такъв азарт събирах къпинка по къпинка, и мачках, и облизвах клечицата.. Беше невероятно! Пожелавам на всеки в тоя живот, когато е на 40, да преживее нещо подобно.

      Изтриване