Зох-Зох или Завръщане в детството..

  Сигурно се чудите какво е това Зох-Зох..И аз в началото гледах много учудено, докато течеше целия процес на постигането на Зох-Зох.

Винаги когато имаме почивни дни се стараем да заминеме някъде. И ето този път поради  празници, имаше малко повече почивни дни, решихме да заминем за едно село Газиян на около 270 км от град Баку, при едно приятелско семейство на мъжа ми. С тези хора мъжа ми е израснал и те са за него, като братя и сестри. Та историята започна много много отдавна, когато моя съпруг е бил още дете, бил е някъде на около 5 годинки. В това семейство имаше 8 деца и по-големите правиха Зох-Зох за малките.

Та повече няма да ви мъча, а ще мина направо към тайнствения Зох-Зох.

И така - взима се един голям папур, стъбло от него. Отрязва се тръбичка с дължина примерно  около 25-27 см, като от единия й край трябва да има съединение на двете части. В тази част вътрешността е плътна и по този начин нашата тръбичка ще има дъно от единия си край. Отрязва ми си е едно по тънко клонче с дължина около 35 см, обелва ме го от кората, както е на снимката.

 Тръбичките и клечиците се измиват хубаво на течащата вода. Ръцете на моя скъп съпруг :)))

Следващата стъпка е да намерите храсталаци с къпини. В Азербайджан са страшно много и са навсякъде.

Тръгнахме по жегите, под горещото азербайджанско слънце...но заради идеята да постигнеме Зох-Зох какво ли човек не прави..:)))

До този момент не разбирах какви са тези клечки и тръбички, и изобщо защо сме под изгарящото слънце навън, а не седим под климатика и не си хапваме някоя изстудена диня. Та след като намерите къпините, откъсвате няколко и ги пускате в тръбичката.

Взимате тънката пръчица и я вкарвате в тръбичката, като леко намачквате ягодките вътре. 

Откъсвате още няколко и пак пускате в тръбичката и когато започнете с клечицата да мачкате ягодките на горе на долу, ще чуете един звук от рода на Зох-Зох, Зох-Зох....и т.н. и т.н. Звука който се чува при намачкването на къпинките.

Те това е  прочутия Зох-Зох.. :)))

Този процес се прави докато не се напълни напълно тръбичката.

Къпинките вътре се смачкват и пускат невероятно вкусен сок. Кулминацията на Зох-Зоха е да извадите внимателно клечицата, върху която е полепнал кърваво червения сок и да я оближете :)))))

И да не се накапите, ей...:)))..

Трудно се изпира..Омазахме се целите...:)))))

Когато се напълни тръбичката сока направо се излива сам...остава само да го изпиете..Но да облизваш клечката е много по-интересно и забавно.

  Събирахме къпини из бодливите храсталаци, до някакъв дувар зад който блеяха съседските овчички,  пълнихме тръбичките, мачкахме ги и облизвахме клечиците...Едно невероятно завръщане в детството...Ех, че отминало и заминало то, за вечни времена...

  Слънцето изгаряше ни, но това сякаш не беше от значение и вероятността да получим слънчев удар не ни плашеше, изобщо сме забравили за това...Мъжа ми в този момент е бил на 5 годинки и аз до него, забавлявахме се като деца... Толкова позитивни емоции така ми лисваха на последък...

  Мили приятели, създавайте за любимите си хора моменти на радост, моменти на щастие. Щастието е само миг, но този миг остава винаги в сърцата ни и когато се сетим за един такъв момент, като Зох-Зох, не усещаме, как усмивката се ражда на лицето ни и очите ни грейват...Не чакайте някой подходящ момент, просто направете нещо лудо за себе си, за свойте близки. С тази забава се сетих за своето детство, за поразиите които вършехме, за младите си родители...

Детство мое, аз още те помня..ти си замина завинаги...от мене...Вече съм на 40...но аз все още съм онова дете с ожулените колене от колелото, подарък от моя мил баша... Все още си късам от неузрялото грозде, в лъчите на лятното слънце, опитвам се да хвана някое водно конче, което си почива от дългия полет на клончето над водата, на малка рекичка.

Направете си и вие Зох-Зох. И нека той да не е като нашия. Може да си направите самолетче от хартия и да го пускате из апартамента, както сте го правили като деца или отидете да покарате колело.  Нека вашия Зох-Зох да ви донесе куп положителни емоции, смях и радост. Защото докато живее в нас детето, ще сме живи в пряк и преносен смисъл.

Бъдете щастливи и направете щастливи близките си хора!

Обичам ви!

Алечка-Малечка :)))