16 юли 2014 г.

Луната

Днес ви представям няколко снимки направени от мен в една лунна нощ в Азербайджан в град Гьойчай. Винаги когато сме там, през ноща спиме на терасата, на свеж въздух. Така спахме със сестра ми като деца в бащината къща. Един сладък спомен от детството.
Поредната нощ ни донесе тази красавица - Блестящата Луна. Не мога да опиша чувството, което изпитваш докато лежиш под топлото одеялце, да слушаш чуруликане на нощните птици и да гледаш това чудо на Вселената - Луната, как се носи в бездната на космоса над главите ни.
За снимките използвах стихотворението на Николай Лилиев " Луната висне като плод...", защото тя изглеждаше точно така, като един огромен плод...

ЛУНАТА висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.


Аз виждам светлия възход
на първата любов, изгряла
като надежда на живот,
като печал преди раздяла.




И две протегнати ръце,
които искат и не могат
да стоплят мразното сърце
на вси низвъргнати от бога.


Аз чувам гордите слова
на своята душа безгласна,
но пак безпаметно зова
и в шеметна забрава гасна.


По две замислени очи,
окъпани в златисто вино.
И моята любов звучи
и като звук ще ме отмине.




4 коментара:

  1. Нямате ли буболечки там, Аурелия, та спите на открито? :)))
    Ето, намирам още една прилика с теб - обожавам да спя на открито, да ме гали хладния и нежен полъх на нощта, да ме приспиват песните на щурците и да ме будят тези, на ранобудните птички. И чашата горещо кафе в още тъмни зори! Само че при нас бубите са доста и колко комари има...
    Прекрасна луна си уловила в капана на обектива си, мила!
    Сърдечна прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аааа буболечки колкото си искаш..но те са в тревата по двора, на терасата няма и комари няма изобщо, А към 4 през ноща дори става малко хладно и е толкова хубаво да се увиеш в юргана и да дрямкаш :)))

      Изтриване
  2. Eх, че си романтична...луната - свидетел на страсти и драми...какво ли не вижда тя отвисоко...никога не съм заспивала на открито - мразя треви, палатки и тем подобни, но виж - на терасата сигурно бих опитала...прииска ми се...Чернобелите ти снимки, съчетани с прекрасните стихове на Лилиев са приказка...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Весе, ако някога дойдеш обещавам да си спинкаме двете на терасата. Ако знаеш колко ще ние добре и да си приказваме шепнешком до сред нощ с по една чашка кафе, както каза Ирма.На палатка опитах веднъж. Обаче аз предвидливо си взех възглавничка, одеялце. Всички ми се смяха, че ще наруша романтиката и сливането с природата. Обаче през ноща като се надигна един вятър и заваля дъжд, стана студено. Да видиш ти, как на кака ти Аля си й беше най-добре. :))))

      Изтриване