Слънцето, Небето и Морето, а може би само Тя и Той...

Дълго се чудех трябва ли нещо да пиша и да нарушавам тази идилия. Защото, поне така се надявам, снимките сами говорят за себе си. Това бяха едни от най-страхотните 30 минути от моя живот. Толкова траеше залеза над нашето море. Море от другата му страна, брега на Грузия. Все бързам да публикувам, да напиша, но този път трябваше да минат поне 2 месеца и половина за да мога най-сетне да ти го покажа, приятелю.

Слънцето, Небето и Морето, а може би само Тя и Той.....за тези тримата, а може би двама или добро или нищо...

Замислял ли си се някога, приятелю..можели да бъде слънцето без небето, или без морето...А може би небето да съществува без слънцето или морето....Морето без небето, или може би без слънцето. Когато и да застанеш на брега на морето, ти винаги ще ги видиш заедно..сутрин, през дена или вечер..тези тримата са неразделни.

Имал ли си някога възможност, приятелю мой, да наблюдаваш залеза на слънцето, залеза над морето...Това е нещо невероятно, толкова страхотно, толкова вълшебно. Има мигове в живота, точно мигове, които остават за цял живот, като този залез. Ти цял живот от време на време ще се връщаш към този залез, ще си спомняш, как си стъпвал по пустиния плаж, как си вдъхвал всяка капка морски въздух. Ти толкова отдавна не си  виждал своето море, не си го чувал. Дори, по малко, си започнал да забравяш тази музика на вълните. Ти стоиш на празния плаж, на самия му край, вълните почти докосват нозете ти, но погледа ти устремен накъде там зад хоризонта. Небето е покрито с късове облаци, остатъци от облаци, след дълг и тежък шторм. Но по малко те отстъпват мястото си  на слънцето, отстъпват пред стихията наречена "Залез". Огромните червени езици на слънцето облизват небето. И колкото по низко е слънцето толкова по-червено небето.
Магия!!! Магията на природата!!!

В този свят съществуват само тези двамата, блуждаещи по празния плаж и търсещи своя изгубен живот.

Той, с тежките си крачки, стъпва бавно, мислейки за изгубеното си щастие някъде там, по пътя на объркания си живот. Дори небето усети тъгата му. Небето е свидетел на всичките събития на неговия живот. Свидетел на мъката и отчаянието. Свидетел на бавното възкръсване от пепелта на изгорелия живот.

Тя, безмълвно стои под последните лъчи на заминаващото слънце. Всичките й мечти са разбити с една дума, в един миг. Какво става с душата й, душа изгубела завинаги вярата си. Тя просто живее. Опитва се да се наслаждава на всяка минута от тук нататък. Опитва се да намери нов смисъл на тази планета, за да продължи да живее, въпреки изчезналата надежда за чудо.

Съдбата ще ги срещне рано или късно. И те ще опитат да построят своето малко щастието  с остатъците на душите си...

Днес имаме малка годишнина - 1 година от как сме официално - семейство Насирови.
Не смятам, че подписа дава някаква сигурност или укрепва отношенията.
 Бяхме семейство преди подписа и сме семейство и след.
Това беше нашия залез, който ще остане с нас завинаги.
Обичайте се, подкрепяйте се един друг!

Обичам ви!

Днес приятелю, снимките ми са с името ми...това не е "Кулинарно Пътешествие и още нещо..:)"..Това е моето пътешествие към себе си...Едно лирично отклонение...

Миг от живота ни, който ще остане завинаги на тези снимки и в нашето съзнание. 30 минути от вечността. Така е било преди нас, така и сега. Когато дойде нашия ред да изживеем живота си - знам, че така ще бъде и след като си отидем от тука.

Чао!