Отива си денят...


Накъде си отива денят?..Никой не знае..Той просто си отива и ни изоставя на пътя на живота ни, в очакване на ноща и новия ден. Какво ще ни донесе той - мъка или радост, болка или щастие? Из вечния въпрос...


Забелязахте ли как се променя слънцето, когато залязва...Прилича на огромен портокал на небето. Изведнъж всичко наоколо се променя. Променя се цвета на всичко около нас, като че ли си изгубва цветовете. Дори звуците стават все по-тихи и по-тихи..и само малкия щурец усилва пеенето си...Все едно приспива всичко живо наоколо. Само човека не спи и продължава своя път...Всеки по своя си начин..един с кола, друг пеша...


Обожавам залеза. В него има нещо величественно и трагично. Слънцето си отива, някъде там, зад хоризонта. Благословени сме, че може да виждаме това чудо на вселената всеки ден.


Колко по-низко се спуска, толкова по-слаби са неговите цветовете и топлината му...


Божествена идилия измислена, слава богу, не от човека...


Добър вечер, приятелю!

Коментари

  1. Благословени сме, че можем да видим и изгрева... Все пак е символ на новото начало. ;)
    Поздрави, Алечка!

    ОтговорИзтриване
  2. Какъв тъжен залез!
    Никога не си виждал такъв тъжен залез -
    всички залези са различни.
    Аз си отивам от теб.
    Пътувам и гледам залеза. Бял залез.
    А уж бялото е за хубаво...
    Този залез е тъжен - аз си отивам от теб.
    Опитай се да си го представиш -
    безброй бели облачета, току що родени,
    като петънца от твоите целувки.
    Сигурно слънцето целува небето,
    както ти ме изпиваш с устни -
    до последната капчица кръв - до бяло.
    Белите облачета бавно порозовяват...,
    после докато се усетиш
    са станали червени, кърваво червени,
    съвсем такива -
    като следи от целувките ти.
    Цялото небе почервенява,
    чак до синкаво.Прибирам се вкъщи.
    Цялата съм огнена.
    Всички виждат - била съм при тебе.
    И небето е огнено. Като доказателство,
    че там е било слънцето.
    Постепенно моравите петна ще изчезнат.
    Ще стане тъмно, тъмно…

    Какъв тъжен залез…

    Аля, извини ме, че го пускам тук цялото, но ми дойде като продължение и в унисон с горното!

    И не забравяй, че винаги след нощта идва ден и винаги след залеза следва изгрев!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Недей се извинява. Толкова ми е приятно, че моите снимки пораждат точно такива мисли. А когато е твое прекрасно стихотворение,това е още по-приятно..Благодаря ти, Весе...

      Изтриване
  3. Чудесно пътешествие! Всеки залез носи спокойствие, всеки изгрев - ново начало!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти, Злати!
    Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации