Отива си денят...

Накъде си отива денят?..Никой не знае..Той просто си отива и ни изоставя на пътя на живота ни, в очакване на ноща и новия ден. Какво ще ни донесе той - мъка или радост, болка или щастие? Из вечния въпрос...

Забелязахте ли как се променя слънцето, когато залязва...Прилича на огромен портокал на небето. Изведнъж всичко наоколо се променя. Променя се цвета на всичко около нас, като че ли си изгубва цветовете. Дори звуците стават все по-тихи и по-тихи..и само малкия щурец усилва пеенето си...Все едно приспива всичко живо наоколо. Само човека не спи и продължава своя път...Всеки по своя си начин..един с кола, друг пеша...

Обожавам залеза. В него има нещо величественно и трагично. Слънцето си отива, някъде там, зад хоризонта. Благословени сме, че може да виждаме това чудо на вселената всеки ден.

Колко по-низко се спуска, толкова по-слаби са неговите цветовете и топлината му...

Божествена идилия измислена, слава богу, не от човека...

Добър вечер, приятелю!