Из нощния Баку...градът на огньовете и ветровете..

Ако включите плеера, ще се насладите на истински бакински шансон. Музиката на истинските бакинци.
            

Днес, мили мой приятел, те каня да дойдеш с мен, на една вечерна разходка из града, в който сега живеем с мъжа ми. А това е Баку, столицата на Азербайджан. Няма да ти пиша за количеството население или географските подробности, които винаги може да намериш на страниците на интернет. Искам  на тази разходка да дойдеш с мен и да не ти заприличам на Викито(Wikipedia), ще пиша само усещанията от нощния Баку. Града се намира на самия бряг на Каспийското море. Място, където като задуха вятъра и нямаш сили да се задържиш на краката си или през лятото, когато температурите стигат до +48 и влажността е 80%, чувстваш се все едно някой те е полял с кофа топла вода, щом опиташ да поемеш с пълна гръд, усещаш само нагорещения въздух в гърдите си. Но в този град има нещо, което те пленява и което не прилича на нищо, което до сега съм имала възможност да видя и посетя. Предполагам, че знаеш, мили приятелю, че нощните снимки са може би най-трудните и като имаме на предвид, че правени от палубата на корабче за разходки, постоянно движение, затова извиниме за малко не качествени образи. :)))

Подай ми ръка и ела да се разходим!

Знаменития Flame Tower се извисява над града. Символ на огъня в Азербайджан. И телевизионата кула, която все едно е стълба между небето и земята.

Кулата постояно си сменя цветовете, като вълшебната пръчица...

Знаменития фонтан  в средата на Бакинския залив във формата на цвете, издига се на височина от 45-50 метра, направен  по подобие на фонтана в Женева.

Време от време си сменя цвета. Аз го хванах в розово-лилавата му светлина...

Знаменития "Baku Crystal Hall". Уникалната сграда е построена за провеждането на Евровизия 2012 година.

Не далеч от залата се извисява над морето, най-голямото знаме в Азербайджан, говори се, че и в света. Височината му е 162 м. Там се намира и площада на държавното знаме.

Ако погледнеш внимателно ще забележиш огнените пламъци на Flame Tower...

...след което те се сменят с образ на азербайджанското знаме...

Нашето корабче, благодарението на което успях да направя тези страхотни кадри. Разходка е 30 минути и струва 3 евро, което е доста евтино.

Названието на кораба означава "Перла".

Кея..Щом слязохме ние, "Перлата" започна да се пълни с нови зяпачи и любопитки да видят града от страната на морето..

Ще се преместим малко из улиците на невероятния Баку...
Такива скулптури се появяват навсякъде из морската градина и центъра на града...

Навсякъде има много фонтани. Не знам защо, но когато застанеш до който и да е от него...мирише на море..този леко солен привкус на морето...

Сигурно се чудеш, приятелю, какви са хората в този извънземен град..ами ето такива...

Група млади момчета, грижливо си свалиха кецовете, връчиха на едното момче всичките си съвремени комуникативни средства и слязоха във фонтана....:))))...

Ах, младост..живота тепърва започва...Пожелавам на тези млади хора щастието да е винаги с тях, както в този момент..Те наистина бяха щастливи...

В градинката на пейките седяха хора от най-различна възраст и всички се смеехме заедно с тези младежи и се забавляваха...

Неволно се замислих - Дали бих направила същото?..Определено, ще го направя...Годините нямат занчение..Вгледайте се в щастливите им лица...още едно доказателство, че на човек му трябва толкова малко за да е щастлив...Бъдете деца, не прогонвайте детето в себе си...Не го правете..

Оставихме младежите да се сушът и продължихме нашата разходка...

Минахме покрай националната библиотека. Цялата сграда е украсена със статуи на известни личности, допринесли за културата на Азербайджан..

Солтан Мухаммед (XVI век) - азербайджански художник.

Маестрото Ниязи (1912-1984) - азербайджански диригент

По едно време усетихме, че вече само ние двамата и нощните фенери остнаха из улиците на града. Въпреки, че Баку сигурно никога не спи...

Приятелю, моята малка разходка приключва и аз, като този случаен минувач, забързан в тъмнината на ноща при своята любима, отивам си до следващия път. А следващия път и аз не знам, какво ще стане, къде ще ме отнесе бакинския вятър или каспийската вълна с аромат на петрол..

Довиждане и Лека Нощ, приятелю!