Алтъагадж или едно кратко бягство от Баку...

              
Преди за почнете това пътешествие, натиснете горе плеера, за да може да се насладите на уникалната народна музика на Азербайджан, докато пътувате.
Сега е разгара на лятото и жегите тука са невероятни. Хората от градовете се стараят поне за малко да избягат от градската суматоха и отиват там, където има прохлада, много дървета и където с настъпването на вечерта така се захлажда, че трява да си сложите яке, та макар и тънко. Ето че и ние решихме да предприемем едно такова малко пътуване до планините Хъзъ Алтъагаджски национален парк, който се намира на 120 км от град Баку. Основан е през 2004 година, намира се на около 1 км от селото Алтъагадж.

 
В комплекса има най-различни развлечения за малки и големи.


Има и малък зоопарк с представителите на тукашните планини.






Навсякъде растат много красиви цветя и треви...


След като се настанихме в хотела, който ще ви покажа по късно...:)))..Решихме да се изкачим до кулата, която се извисяваше над гората и целия комплекс, и там да пийнем чай от изворна вода и да се насладим на Хъзъ планините от високо. Най-вкусния чай,  който някога съм пила.


Но първо ни чакаха ей тези стълбички. До горе стигнахме за около 30 минути...


В Азербайджан чая навсякъде се приготвя в самовар, който е на дърва, а не на ток.


Тука горе, където духаше вятъра и се чуваха само виковете на орлите, се чувстваш толкова щастлив и свободен, и в същото време разбираш колко си дребен и незначителен. Защото утре, когато нас вече няма да ни има, други хора ще стоят на това място и ще се наслаждават на тази гледка. До някъде е мъчно, но от другата страна се радваме, че живота ще продължи въпреки всичко...Тази красота наблюдавах ме докато седяхме на терасата на кулата.




И вечерта...


Ето я и нашата къщичка, огрята от първите лъчи на сутрешното слънце...


Събужда се слънцето над Хъзъ планините, леко плъзват слънчевите езичета по върховете и света се събужда...


А ето едно приятелче в компанията на сладко от бели череши, забравено на терасата, след бурната нощ в ресторанта. Малка почивка за него, докато клиентите спинкат...


 Знамето на Азербайджан. Синия цвят е символ на тюркските народи, към които и принадлежат азербайджанците. Червения цвят е символ на демокрацията, а зеления е символ на Ислама. Във всяко едно село или град ще видите развяващото се национално знаме. Азербайджанците имат високо национално самочуствие и само заради това започваш да ги уважаваш още повече.


 Веднага след закуската решихме да се повозим с въжения лифт и да се насладим на красотите от високо.


И докато пътувахме към върха, имахме уникалната възможност да се насладим на гледката долу...А долу, по стръмните ръбове на планината, се разхождаха свободни или както ги наричат в Европа щастливи кравички, даващи щастливо мляко...


Невероятното преливане от цветове - ту зелено, ту сиво, ту синьо, ту синькаворозово.... Стръмни скали, все едно са майсторски изрязани от някой талантлив скулптор. И всичко това е създадено от майката-природа, а не от човека-разрушител.




Преминахме над  река Ağçay-Агчай, в превод Бялата река. От горе виждаме само един широк път, посипан с огромно количество камъни и тънка влажна ивица, която се тегли между тях, тя почти е пресъхнала от адското слънце. Но дойде ли пролетта и започне да се топи снега по върховете, това изсъхнало корито ще се превърне в една огромна и  тежка река, носеща кална вода и камъни.


Щом ни остави, нашата кабинка замина за следващи туристи. Ако можеше да не се връща никога, за да останим тука завинаги. Насаме с майката природа, далеч от всекидневната суета...


Щом слезнахме от кабинката и се обърнахме, това видяхме...


Огромни простори, необятни ширини...


Идеалното съчетание на  цветовете, толкова различни и в такъв синхрон се сменят един друг- зеленината с пустинята, тишината със силния и пронизващ вятър...


 На върха имаше ей такива цветя, за някой те са обинокновени бодили, които като открием помеж доматите в градината и ги късаме, но тука на върха, те толкова идеално се вписват в цялата картина, че изобщо не ти и минава през главата да го откъснеш..А само гледаш и се възхищаваш на създателя, който и да е той, на цялото това съвършенство ....



Почивката свърши много бързо и трябваше да се връщаме в Баку. На връщане се спряхме за малко в селото Altıağac -Алтъагадж в превод означава "Шест дървета". Някога тука са живяли малокане "руснаци-староверъ". Така ги наричат, защо те се прекръстват с два пръста , а не като нас с три.  Малки стари къщи, прашни улици, защото дъжд скоро не е имало..А какво става с дъжда?..Дъжда ще дойде през есента, а до тогава изгарящото слънце.. и слънце..и слънце..и слънце..Толкова ярко и силно слънце не съм виждала през живота си.


Старите къщи на малоканците имат невероятни прозорци, боядисани в толкова ярък син цвят, че ти се струва, че това са едни малки парчета от небето. А небето тука е толкова синьо, никога досега не съм виждала толкова синьо небе. Това е едно много бедно и малко село, скрито из меж планините Хъзъ. Хората бягат на по-добри места, където имат по-добра възможност да изхранват семействата си. Живота по лека си отива от такива китни селца и не само тука в Азербайджан, но и в нашата родна България. Колко си приличаме, а уж сме различни. Цивилизацията ни изяжда от вътре, загробва ни културата, нациите и традициите ни. Жертваме най-съкровеното си, за да сме цивилизовани...Болка...


И ето,че стъпихме на цивилизован път и моя милост.. 
Седя на пътя на живота си и както каза едно мое много, много близко другарче - 
"Дано, да е на правилния!"


 Пътя се сливаше с невероятния цвят на планините.



 Все едно някой е разхвърлил раираните кексчета навсякъде...


Все едно някой е взел и ги е нарисувал с четка на раета, но това е направено, както казват тука "От самия него, от Господа".


На върха на една от планините имаше направен национален азербайджански музикален инструмент "Тар". Интересното е това, че той изглеждаше досущ като планините, същия цвят...Един огромен, раиран в бяло и розово кекс, с тар отгоре.


 По пътя спряхме в един малък музей, посветен на млад азербайджански поет Mikayıl Müşviq -Микаил Мушвиг, загинал за свободата на своето отечество. Бил  е убит от комунистите в началото на минилия век.


"Живота е работа и борба, живота е свобода, щастие, труд. 
Ако е така, какъв е проблема тогава? Ние не трябва да губим нито минута.
Нима е възможно в нашия свят да остаряваме преди уреченото време?"


Надписа на плочата са думите на този млад талант, който така и не е успял да се наслади на този живот:
"Ах, как съм могъл да си замина от този красив и светъл свят
От земята и небето, приятелите си и близките ми хора?!"


Точно до музея, има една малка асма с две маси, под която човек може да си отпочине от дългия път и да пийне чаша чай за разхлаждане. Вече споменах, че чай в Азербайджан се приготвя само в самовар на дърва, и всеки път вкуса му ще е различен. Защото всеки си има свой начин за приготвяне на тази ароматна напитка, националната напитка на Азербайджан.




Има и малка масичка под сенчесто дърво за някой самотен пътник, с изглед към розовите планини..




Масата е сервирана - Заповядайте!




Имали по вкусен чай, налят от любимия човек, в тази пустош..


И сладко от ароматни и вкусни ягодки- тазгодишна реколта...
Едно прекрасно допълнение към чая..


Черпя Ви мили приятели чаша ароматен азербайджански чай, в необичайната за нас чаша "армуду" в превод "круша". Насладете се на красотите и ароматите на Азербайджан. Надявам се, че поне за малко сте усетили това което и аз, докато траеше нашето кратко пътешествие. Исках да усетите величието на Кавказа, красотата на Азербайджан, неговия вкус и аромат... 
Благодаря на моя съпруг затова, че успява да ми подари такива малки радости, като това пътуване. 

Пътешествието за мен е живот!


До скоро пътешествие, приятели!


Коментари

  1. До скоро пътешествие, Алечка, със сигурност си на правилния път, щом се чувстваш щастлива. :)
    Поздрави сърдечни!

    П.П. Е, пробвала съм, но горещ чай не ме разхлажда...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И мен не ме разхлажда много, но не можеш да се откажеш от чаша толкова вкусен чай...И така поднесен :)))
      Поздрави, миличка и прегръдки!

      Изтриване
  2. Този път наитина ме остави без думи, Аля!
    Възторгната!
    Ето това е думата, която описва как се чувствам в момента.
    Как не видях една снимка с нещо излишно или липсващо, или не на мястото си.
    Един сладкодумен разказвач, с усещане на места на акцент или чуждици, но само дотолкова, че да придадат невероятен чар...Мога да чета и препрочитам сто пъти и пак ще ми бъде интересно.
    Е, няма спор, колкото и да си обичаме Родината и да са несъизмерими красотите и - Азербайджан ме запленява, а след твоите снимки и разказ - съвсем. Уловила си всяка емоция, уловила си всяка природна картина и човешка намеса. Ти си талант - и но не в едно и две неща, но знаеш ли, мисля си, че най-вече в това да бъдеш Човек - обикновен, търсещ и намиращ, развиващ се и умеещ да се радва на обикновените неща, човек, богат с това, което е и умеещ да се раздава...
    Благодаря ти приятелко за възторга, които както винаги успяваш да предизвикаш у мен, но този път задмина себе си!
    Прекрасна е тази публикация - напълни и очите и душата ми!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, мило другарче!
      Винаги си много щедра от към думи, към моите публикации.
      Исках да пресъздам емоциите си. когато стъпих за първи път на тази земя, която лятото изгаря напълно,а пролетните води я прераждат отново. За мен това е едно огромно преживяване. Далеч от дома, опитвам се да намеря прекрасните неща на чужда земя и да опитам, поне малко, да ви доближа до чувствата, които изпитвам аз, когато виждам с очите си и мога да докосна с ръката си тази красота, толкова различна от нашата и в същото време, толкова си приличат.

      Изтриване
  3. Мнооого ми хареса! Различно е и е красиво! А ти така хубаво ни го показа!
    Благодаря. Аура/Ако знаеш как ми се ходи точно по такива земи, ама кога ли ще е?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря,Марти!
      Да, наистина е много много по-различно. Кавказ е нещото, което си заслужава да се види.
      Поздрави и прегръдки!

      Изтриване
  4. Не помня писах ли тук коментар, но за втори път разглеждам снимките ти, Аурелия. :)
    Прекрасни сънища ми осигуряваш, да знаеш! :))) Благодаря ти, мила за тази невероятна приказка!
    Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, Ирма не си писала.
      Но се радвам да чета мнението ти на всяка моя публикация, защото във всяка една влагам част от себе си.
      Благодаря ти, мила от сърце!

      Изтриване
  5. Толкова красиво, и чак невероятно ,че има такива кътчета ,които някак дават спокойствие!
    Разказа е ....нямам думи или може би не,все едно бях там.
    Благодаря

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря!
      Опитах се да пресъздам цялата атмомфера, която витаеше там из планините Алтъагадж. Усещането е невероятно, толкова различно от България и толкова много си приличат.
      Поздрави от бреговете на Каспийското море!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации