8 юни 2014 г.

Ах, морето...

Ах, морето! Ах, морето!
В мен остава...
Но навярно е което ме спасява.

Избрах за началото на моята поредна публикация точно тези думи от песента на Тони Димитрова. Първо защото много я обичам тази песен, второ защото авторката е от гр. Бургас. Живота ми в пряк и преносен смисъл е свързан с това място. Корените ми са от тази земя. Земя с вкус на море, пясъчните плажове и топлото слънце на България.
Но има едно място на планетата, наречено Китен, България...Когато през далечната 1997 година, в началото на июни, попаднах за първи път там...това, смело мога да кажа, беше любов от пръв поглед...Това беше едно малко курортно и не толкова селце..Още нямаше ги огромните бляскави хотели...задължителните чадъри по плажовете...шума и толкова много туристи...Всяка сутрин към 6:30 ходих до една малка фурна, набързо скалъпена за сезона от някакви летви, за топла баничка и малка боза....Ах, спомени...Ти живот, съдба върни ме в това време поне за миг.!.Моля те...Моля те...
Тогава истински се влюбих в морето...Дори и в момента усещам миризмата му...и чувам чайките...прелитащите над бездната...

Снимките които днес ще ви покажа са направени в Китен и Царево...
Морето, което видях аз през обектива на моята камера...

Използвах стихотворението на моето другарче Весела Манчева, един прекрасен човек.
ТУК може да прочетете и останалите нейни стихове. По ирония на съдбата публикацията я пускам днес, когато е роден този прекрасен и талантлив човек.

Честит Рожден Ден, мила Веси! Топли прегръдки от горещия Баку. :))))

Благодаря ти, че ми позволи да публикувам твоето стихотворение...Знам. че ще усетиш, защо съм искала точно него...

Опитал ли си някога така -
загледан във морето да мечтаеш
и в бледата прохлада на нощта
ти своя път във пясък да чертаеш?
Опитал ли си ти веднъж поне
в това море света да преоткриеш?
Попитал ли си някога къде
на твоя сън русалката се крие?
Опитал ли си в някоя вълна
рояка мисли свои ти да влееш,
приседнал на скалата край брега
на тъмните вълни да се люлееш?
Опитай се. Когато ти е трудно.
Морето винаги ще те зове.
Ти в мислите при него ще се връщаш-
при властното, притихващо море.

Морето предизвиква едновременно страх и възхищение. Една необикновена стихия създадена от Господ. Мечтата ми е да се събуждам сутрин рано и през прозереца си да виждам морето.


Ти липсваш ми, море..Ти винаги ми липсваш...


5 коментара:

  1. Аля, благодаря ти - и за топлото отношение, което не знам с какво заслужих, но съм наистина поласкана, и за прекрасните думи, които си написала за мен, и за това, че си такъв чувстващ човек! Човек, който цени корените си и винаги в мислите е там...Съдбата верно те е запращала на различни краища по света и дано си намерила своето щастие, но чудесно е, че в душата ти България е винаги!
    Колкото до Китен - знаеш, той е и моя любов, както е и в тези стихове...Моята започна по-отрано - през 1986 година. Там беше и първата среща с любимия мъж, затова може би за нас той винаги ще е "нашето място". Аз пък помня единствената тогава дискотека "Мелодия" в близост до Автогарата...И винаги, винаги се връщам там с трепет и си тръгвам с носталгия и надежда, че и следващото лято ще се върна...дано...а колко ще е прекрасно да се срещнем там, нали?
    Да помечтаем...прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  2. Аля, благодаря ти - и за топлото отношение, което не знам с какво заслужих, но съм наистина поласкана, и за прекрасните думи, които си написала за мен, и за това, че си такъв чувстващ човек! Човек, който цени корените си и винаги в мислите е там...Съдбата верно те е запращала на различни краища по света и дано си намерила своето щастие, но чудесно е, че в душата ти България е винаги!
    Колкото до Китен - знаеш, той е и моя любов, както е и в тези стихове...Моята започна по-отрано - през 1986 година. Там беше и първата среща с любимия мъж, затова може би за нас той винаги ще е "нашето място". Аз пък помня единствената тогава дискотека "Мелодия" в близост до Автогарата...И винаги, винаги се връщам там с трепет и си тръгвам с носталгия и надежда, че и следващото лято ще се върна...дано...а колко ще е прекрасно да се срещнем там, нали?
    Да помечтаем...прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Весе, през живота съм срещала много хора..поради многото пътувания и смятам, че вече мога да определям истинските..Затова съм убедена, че ти си един истински човек. Смятам те за моя приятелка, усещам , че сме близки по мислинето, по начин на живот..знам,че ще се срешнем на нашето любимо и за двете ни място..К..
      Мечтите се сбъдват!

      Изтриване
  3. Сладурките ми те! Дано всичките ви мечти се сбъднат и дано морето ви срещне по-скоро! Надявам се да ви видя и аз! :)
    Прекрасни снимки, Аурелия, вълнуващи, колкото стиховете на Веси!
    Прегръщам ви, момичета!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирма, благодаря от сърце!
      Ама забеляза какъв сме тандем с Весето..:))))))))

      Изтриване