Спри се, човеко!!!

Днешната ми публикация е съвсем различна от всичко, което до сега писах и показвах. Днес ще ти покажа прекрасните места на планетата и това, как човек ги уничтожава. Дълбоко съм възмутена от това, което прави човека на планетата. Сякаш имаме 500 планети и  имаме избор, къде да живеем във Вселената. Човека се самозабравил. Няма да ви кажа кое е това място на планетата, защото така изглежда навсякъде. Този ландшафтен дизайн е създаден от нас човеците, господарите на Вселената. Дори ми е смешно... Какъв господар е човека, щом руши, уничтожава и убива. Отвратена съм! Понякога ми казват, че не обичам хората. Да, това е така! Нима има за какво да обичам човека.?... Погледни, приятелю, какво прави човека. Това е резултат от неговата дейност. Ще ти кажа, приятелю, че това са бреговете на нашето с теб море, на нашето Черно море. Знам, че и на другите места на планетата е същото. Когато пристигнах в това райско място, първото което направих отидох да си кажем с него - Здравей! Да му кажа колко ми липсваше и как ми беше мъчно за аромата му, за вълните му, за нежния му пясък. Винаги така правя. Морето трябва да се уважава. Природата трябва да се уважава. Имаше щорм, морето все едно ревеше от болка и бълваше този боклук. Все едно искаше да се освободи от тази мръсотия, създадена от човека. Не говоря за клонките, дърветата и мидичките. Говоря за хилядите бутилки, спринцовки, кутии, пластмаса, стъкло, парчета какво ли не...
Боже Господи, там имаше толкова боклук. Потресена съм и възмутена!
Целият този боклук изхвърли морето. Живеем така, като че ли няма да умрем никога, като че ли нямаме деца и няма на кой да завещаем тази красота, наречена от човека планета Земя. Не мога да асемелирам мисълта, че някой просто ей така хвърля боклуците си навсякъде. Защо просто всеки не спазва елементарните неща. Хвърли боклучето си на определено за това място. Ние завършваме по 5 висши, говорим по 3-4 езика, пътуваме по света, летим в космоса, но не можем да се научим да пазим дома си чист за себе си, за поколенията си. Душата ми крещи от възмущения... Човеко, спри се днес, защото ако не го направиш, морето утре ще те погълне и после ще изхвърли трупа ти както този боклук. Бъди човек, носи гордо името си и покажи на вселената, че не си стадо, а разумно същество. Научи децата си на чистота и ред на планетата. Запомни, ти не си вечен! Ти ще умреш, но важното е какво ще говорят за теб, след като си отидеш.
Само така ще те запомнят поколенията. 








Ако се вгледаш в тази снимка ще видиш няколко кравички блуждаещи по плажа. Те просто си хапват от този боклук. Сега се замисли, когато наливаш на детето си мляко всяка сутрин, какво качество е това мляко и искаш ли да тровиш чедото си. Ти не знаеш, къде се е пасяла кравичката и какво е хапвала преди да даде това мляко. Затова, за да не страдаш ти и децата ти, просто пази дома си. Твоят дом не са четирите стени, твоят дом е планетата по която стъпваш всеки ден, ти и твоите деца.


Когато бурята спря и слънцето изгря, плажа започна да изсъхва след проливните дъждове, хората започнаха да чистят всичкия този боклук. Това до някъде ме радва, че все още има хора, които ги е грижа за дома си.


Не знам, възможно някой ще каже, че тази публикация е излишна, приятелю, но аз я публикувах в надеждата на това, че поне някой  ще се сети за тази публикация и тези снимки и ще се замисли преди да изхвърли боклука си, ей така на улицата, в морето, в реката, в дома си. От дете съм научена от родители си да не хвърлям и до ден днешен и най-малкото боклуче, ако няма на вън кошче, си го слагам в чантата и си го хвърлям в къщи, в кофата за боклук.

Научи човеко, децата си и себе си, да  пазите  дома ни. Това е толкова лесно...И природата ще ти подари най-прекрасните си подаръци - топлото море, огряно от утрешното слънце, нежния пясък на плажа, уханието на морето...
Започни от себе си и ще видиш, света ще се промени.

Позволявам си да сложа линка  ТУК  към страхотния филм

HOME


И ако ти, човеко, не си безразличен към своя дом, към своята планета виж го и може би в душата ти ще се събуди чувството "Съвест"...



Коментари

  1. Алечка, никак не е излишна една такава публикация. Поне за мен не е! Когато на човек му липсва собствен разум, то дано поне има очи и уши, за да му помогнат хората. Вярвам, че и твоята публикация ще е с такава полза!

    П.П. Блогър ми показва, че си създала някаква публикация с име "Разбита мечта, загубена вяра..." В списъка със следени блогове излиза само началото й, но когато я избера, показва, че не съществува. А малкото, което успях да прочета, така ме грабна и така интересно ми стана... Много бих се радвала да прочета цялата ти публикация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Герганче!
      Искренно благодаря, че си усетила това, което исках да кажа на света. Тъжната картина на живота.
      А за публикацията, тя е още в суровия си вид и не е готова. Натиснах копчето за публикация без да искам :))))...
      Поздрави!

      Изтриване
  2. Аура, да, човекът е голямо говедо, без никакво извинение. Рушим всичко, до което се докоснем и се надявам наистина да са останали кътчета, недокоснати от нас. Като гледам с каква стръв хората бранят личното и с каква лекота съсипват общото, просто ми се реве.
    Много хубава публикация. И всички имаме нужда от нея!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марте, благодаря за одобрението. Толкова съм възмутена. Не можах да не го покажа. Ако поне един човек се замисли след нея, ще го смятам за голяма победа. За съжаление си права, своето се брани,а общото....

      Изтриване
  3. Аура,размислите ти са дълбоки и целеустремени,но за съжаление хората все повече доказват или по-точно опровергават всеизвестнта притча ,че са най-умните същества......Така ни е завладял егоизмът,че не виждаме по-далеч от носа си.....Защо трябва да приберем празната бутилка в автомобила си като може просто да я подритнем?!...Защо трябва да потърсим тоалетната на плажа като може да се .....в морето?!.....Защо трябва да мушнем пликчето от сандвича в джоба си като можем усмихвайки се да го гледаме как морския бриз го носи в небето...?!...Ето мислим,но мисълта е порочна....
    Няма друго същество ,което да не може да овладее егоизма си...
    Тъжна картинка,Аура!Лошото е,че всички ние сме самите художници :една част от нас "рисуват",а другата част стоят безучастно(::::::

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ах, Миленче..толкова се надявам, че хора като нас има много по света и ги е грижа за нашия дом...за нашата малка планета...че не всичко в този свят на пари и егоизм е изгубено. Аз съм сигурно безнадежден оптимист, но ако днес не се погрижим ние, утре няма какво да оставим на поколенията.

      Изтриване
  4. Някъде имаше една снимка със следите по плажа от човек, птица и друго животно. На животните и птиците бяха само стъпки. На човека бяха боклуци, гадни боклуци... Нямам думи! И това не е само на плажа, навсякъде е, за съжаление.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, това е проблема. Навсякъде са! И това е страшното, а уж сме разумни същества...Трагедия!
      Обичаме да казваме, че човека е господаря на планетата..но това са само думи..Делата са други!
      Дълбоко в душата си се надявам, че нещата ще се променят...

      Изтриване
  5. Аз се потресох, това изглежда като след истинско природно бетствие.... сякаш наистина болното моpе е повърнало, това което му е тежало :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз още съм в шок. Точно така изглеждаше. Морето е изхвърлило това, което не е негово. Нямаше нито една рибка или нещо морско..Само боклук...

      Изтриване
  6. Картинката е повсеместна за жалост и много тъжна!
    Публикацията и призивът ти са съвсем на място, Аурелия, само се надявам да я прочетат и хора, които безразлично подминават подобно престъпление, част са от него като преки извършители или съучастници, каквито пък сме всички ние, които премълчаваме всяко едно безредие и безумство. За жалост и с извинение признавам, че и аз често влизам в ролята на тих съучастник, след като при поредното ми възмущение се разминах на косъм от побой. Понякога и на мен ми идва да крещя, Аля, и го правя, но се случва да захапя езика си и с буца в гърлото да обърна глава. Много тъжно! И напълно разбирам въпросът ти "Нима има за какво да обичам човека?" защото все по-малко ЧОВЕЦИ остават. :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Въпроса е много сложен и тъжен. Все пак се надявам на този свят разумните човеци да са повече..Радвам се че има хора, като теб, като нас..тогава нищо не изгубено и има надежда...Надежда, че Земята ни ще оцелее въпреки всичко..

      Изтриване
  7. Аз пък си мисля, че хората, които постъпват така и без да се замислят нямат съвест и начина по който може да бъдат накарани да го правят е само санкции. Сурови глоби и контрол, докато стане така, че да го осъзнаят...Тях такава гледка не ги стряска, просто ще възроптаят, че "отговорните" да изчистят не са си свършили работата, но няма да се замислят, че те са длъжни да не изхвърлят, а не някой е длъжен да чисти след тях.
    Харесва ми това, че си изказала позиция по един толкова важен наистина въпрос!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бях много възмутена и още съм. Въпроса не е политически,а по скоро човешки. Щом се наричаме човеци и господари на Вселената да бъдем такива. А не само думи празни думи. Яд ме е на човека. Нарича себе си разумно същество, но делата му, не са много разумни.

      Изтриване
  8. Така е, за съжаление! Не пазим и рушим природата и тя ни отмъщава! Все още сме твърде егоисти и не разбираме, че вредим на себе си!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все се надявам Тилия, че разумните същества са повече от разрушителите. На човека му е писано да създава и дано така стане. Все пак не сме вечни, трябва да мислим и за утрешния ден, да мислим днес.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации