15 октомври 2014 г.

Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е Грузия...


        Песента, която използвах е народна мегрелска. Района, който посетихме в Грузия е Мегрелия. Имах удоволствието да я чуя на живо и беше невероятно. 
Изпълнява известен грузински певец Зураб Соткилава. 
Ако искате да усетите духа на Грузия, пуснете си песента и се насладете на моя разказ.

                  

Здравей, мили мой приятелю!
Да ти кажа честно, домъчня ми за теб. Исках да те питам, обичаш ли морето?..Убедена съм, че много и че се опитваш, поне веднъж в годината, да се опънеш на пясъчните му плажове, да се топнеш в солената му вода, да се полюлееш на вълните му, да вдъхнеш от аромата му и тихо да наблюдаваш самотните чайки, които се разхождат привечер по вече опустелия плаж. И сигурно умираш от удоволствие да седиш на по-самотно място на плажа денем, под шареното чадърче и да гледаш някъде в далечината му, докато лекия бриз те милва. Задавал ли си някога въпроса: А какво има там, зад хоризонта? Какво се крие там, където изгрява слънцето? Откъде идва то при теб? Аз винаги се питах, докато си сидях на плажа на нашето моренце. Винаги ми беше интересно, откъде идва то, светилото ни. Е, съдбата ми предостави тази възможност.
Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е една прекрасна страна. Страна на високите планини, на страхотните шашлъци, на най-невероятната музика, на истинските мъже - това е Грузия. Това беше служебно пътуване за моя съпруг, за мен сбъдването на една мечта. Качихме се на влака Баку-Тбилиси в 20:30 и потеглихме. Влака много ме изненада, беше много чисто и приятно.
Настини се удобно, нашето купе е номер 4, приятелю.

На добър път!
 

Във влака сервират чай и кафе. Много ми се искаше чая да е в тези чаши, дето съм виждала по филмите, стъклена чаша с метална дръжка. 
На руски се казва подстаканник, демек подчашата. :)))
И ето го чая пристигна, точно в такава чаша, която се надявах да видя.


В Тбилиси, столицата на Грузия, пристигнахме към един часа на следващия ден. Веднага на гарата ни посрещна нашия шофьор и без да губим време, потеглихме към бреговете на морето, към малкия град Поти. Целта ни беше точно това градче, чакаше ни път от 450 км. През цялото време, докато пътувахме валеше дъжд, след бакинската жега и липса на поне капка вода от небето, това време ми се стори райско. Обожавам дъжда.
Планините на около бяха забулени в тежки облаци. Така ми се искаше да видя високите върхове, но природа си е природа, не можеш да си поръчаш време, затова наслаждаваш се на това, което Господ ти е приготвил за днес. 


Грузия е толкова зелена, свежа и ухана. 


И понеже пътувахме цялата нощ, а и вече половината от деня, бяхме огладнели доста. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем нещо. И в най-луксозен ресторант няма да ви сервират такава вкусна храна, каквато опитахме тука, в планините на Кавказ. Така изглежда грузинската писменост. 
Заведението се казва Джаргвали, тука можете да опитате имеритински и сванецки ястия. Това са видове народности в Грузия. Те пак са си грузинци, но се разделят на етноси.


Не мога да не ти покажа, приятелю, вкусотийките които хапнахме. Нали сме на кулинарно пътешествие :)))...Салатите в Грузия се нарязват на едро. Зеленчуците са  страхотни на вкус, домашни. Между другото в Грузия селското стопанство много е развито и те нищо не внасят, цялата продукция си е тяхна. 
Има на какво да се научим, не мислиш ли?


За първи път опитах такива салати от различни зелении. Невероятна комбинация от праз и разни пресни зелени подправки. Ще споделя някои рецепти, приятелю. 
Не мога да не споделя :)))


Ааааа е това е върха на сладоледа. В Грузия се консумира и свинско, и телешко, и агнешко и пилешко и разни други меса. Но такъв шашлък от свинско месо, убедена съм, не си ял, приятелю. Невероятно удоволствие на небцето. За кой ли път се убеждавам, че такива меса на грил, каквито правят на Кавказ, никъде по света не можеш да опиташ. Ако имаш желанието и възможноста да опиташ истински шашлък ела на Кавказ. Само тука може да усетиш истинския им вкус. В Грузия, както и в Азербайджан шашлъците НЕ СЕ МАРИНОВАТ, никога. :)))..Те казват, че месото си губи истинския си вкус.



Реките в Грузия са пълноводни и много бързи.


Хапнахме, пийнахме, но пътя ни чака и потегляме.
 



Докато пътувахме през прохода, по край пътя навсякъде имаше големи сергии с ръчно изработени глинени съдове, делви, гърнета и какво ли не...Не можах да не спра и нищо да не си купя. Ако питаш мен, приятелю, бих купила всичко :)))





Моята малка Грузия. Джезве за кафе и към него специална лъжичка, гърненце за кисело мляко и кец, глинена тавичка. :)))


И отново на път...


Докато пътувахме минавахме през китни села и градове. Толкова спокойна ми се стори Грузия. През целия път валеше много силен дъжд и духаше вятър. Но така ми се струваше тази необикновена страна още по-красива. Пристигнахме вечерта в едно малко градче, наречено Поти, на брега на нашето море, на нашето Черно море. За моята радост, отседнахме в един хотел, който се намираше на 50 метра от морето. Това е 12 км от града в красивото село Григолети. Хвърлих ме багажа в хотелската стая и веднага отидохме на плажа. 
В морето имаше щорм. Духаше толкова силен вятър, едвам се задържахме на краката си. Морето ревеше. Огромни вълни се удряха в брега, падаха на плажа и пак се оттегляха в морето. Когато стоиш пред такава стихия, имаш чувството, че за миг ще те дръпне на вътре. Дори не забелязваш, как леко се дръпваш назад...
Когато застанах на ръба, между сушата и морето, извиках толкова силно : 
"Здравей, моренце! Липсваше ми! И тази година се видяхме!"
Винаги го правя от много много години. За някой може би е глупаво, но за мен...Та аз имах възможността да се докосна до водата, която е докосвала България...
Стихотворението, което трогна душата ми. За съжаление не знам автора, но той точно описа състоянието ми в този момент. Момент на срещата с моето море.

Здравей,море!Пристигам в тази вечер
за първи път единствено за теб,
но не за да намеря тук утеха
или да те заключа във куплет.

Те-римите-самички се подреждат.
Дали защото вятърът край нас
пак рецетира стихове, но нека
да го оставя и да тръгна аз.

По пясъка отдавна не докосван
от моите нестрадали нозе.
Аз нямам право тук да хвърля котва!
Защо дойдох във тази нощ,море?


Стояхме там въпреки дъжда, въпреки вятъра, въпреки умората от дългия път. Стояхме и се наслаждавахме на стихията създадена от Господа...Стояхме в очакване на залеза...въпреки облачното небе...Ах, приятелю, залеза винаги е толкова романтичен и нежен, и няма значение какво е времето..





Изведнъж облаците в средата се разтвориха и се появиха бледи слънчеви лъчи. 


И в момента чувам вълните му и усещам аромата на морето.


Пейката на която сидях сутрин и вечер, наслаждавайки се на тази безумна красота. Ти просто седиш и гледаш в морето, и знаеш, че някъде там, зад хоризонта е България... Тогава се сещаш за онези дни на плажа в Китен, как си седял по същия начин и си се представял брега отсреща.


Дошло е времето да те разходя, приятелю, из градчето Поти. Първото място, което посетихме е един църковен храм, в който имахме едно преживяване.
В Грузия хората са много вярващи. Когато сядат на масата и вдигат тост, първия е за Грузия, втория тост е за Всевишния. 
Интересен обичай, който много ми хареса.
Има на какво да се научим, не мислиш ли?




Това е църквата на Св. Николай. 
Случвало ли ти се, приятелю, да си забравиш чантата някъде? На мен - никога...Но...Винаги има за първи път...
Понеже валеше дъжд и бях с чадър, и в същото време исках да снимам, помолих мъжа ми да  подържи чантата ми. Влезнахме вътре, исках да запаля по една свещичка. Аз отидох да се помоля, а мъжа ми седна на една пейка вътре. Бяхме само двамата от посетителите и една жена, която видимо работеше тука. Тя ми даде шал да си покрия главата. В Грузия жена, без покрита глава, не може да влезе в божият дом. Жената постоянно се молеше, стоеше на колене пред Божията майка и нещо си говореше шепнешком. Помолих се, запалих свещичката и си тръгнахме. Още около два часа се разхождахме под дъжда. И чак като влезнахме в офиса, нали вече споменах, че мъжа ми е бил тука служебно. Обърнах се към  него и го попитах  къде ми е чантата. Трябваше да му видиш лицето. Въпроса беше в това, че в чантата ми бяха паспортите, документите, телефоните и всичките ни финанси.
 Ама мъжете са голяма паника, да знаеш приятелю :)))..
Веднага се сетих за църквата. Хората от офиса ни закараха в църквата. По пътя само казваха да не се притесняваме, тука не се краде. Няма кой да я вземе. Когато се спряхме пред църквата, жената идваше към нас и нещо говореше на грузински. Преведоха ни, че тя е прибрала чантата ми при себе си. Намерила я на пейката. Когато ми я даде все повтаряше, че само е отворила за да вземе телефона и да опита да ни звъни. Бедната женица е звъняла на 10 последни номера...40 пъти сигурно...В този свят има добри и честни хора. Но има и нещо друго. Баща ми се казва Николай, цял живот в къщи имаме иконата на светеца. И сега с мен пътува по света една икона на Св. Николай..Църквата е също наречена на светеца. Преди известно време донякъде загубих вярата си, поради определени обстоятелства в живота ми...От този ден, в който се случи това с чантата ми...се замислям, че може би не съм права и се опитвам да намеря изход ...


Камбанарията на черквата.


Тръгваме из улиците на Поти. Централната улица на града. Цялата е в палми. Изобщо в Грузия растът доста от тези дървета. Много екзотично изглеждаше. Интересното е, че в този град почти няма зима. Сняг може да превали един път на 3-4 години. Палмичките си виреят тука на свобода.


Централната ЖП гара много ме впечатли. В началото си помислих, че това е някакво имение или музей. 
Когато казвах на хората, които тука живеят, че града им е прекрасен, те се учудваха. Забелязвайте красивото във вашите градове. Разбирам, че от каждодневната суматоха ние не забелязваме себе си, камо ли красотата около нас. Но се огледайте там, където живеете, в големия град или малко село и винаги ще намерите по нещо красиво.


Натъкнах се на ето тази някога красива сграда. Не знам какво точно е било тука. Но много бях впечатлена от архитектурата й, въпреки окаяния й вид. Имаше нещо в нея, което ме накара да я снимам.


Представих си, как някога на този балкон излизаше накоя графиня и оглеждаше града със воя тежък надменен поглед. 


Знамето на Грузия се развява из целия град наред със знамената на НАТО и ЕС.



Навсякъде из града стоят такива касички. Те са за събиране на дарения за храмовете. Никой никога няма и да си помисли да я разбие.


Една от табелите пред входа на ресторант.



В един от такива ресторанти можете да хапнете вкусни телешки ребърца на кец. Кец е вид глинена тавичка. Съществуват различни размери за един, за двама, за четири и т.н.


Телешки ребърца в комбинация на сос ткемали..Ммммм..вкусотия...


И сирене сулугуни...Божествена вечеря, полята обилно с грузинско вино.
Между другото на свадба от всеки гостенин се изпива по 5-6 литра вино. От тамадата, човека който води празненството, се изпива по 20 литра. За две седмици преди тържеството, той се подготвя основателно, като хапва само мазна храна и предимно меса. Така, че и това си е майсторлък, да пиеш грузинско вино. И да не дава Господ, да кажеш, че не пиеш. Тука ще направиш голяма грешка, защото в началото всички ще се отнесат към това с разбиране, но след втората чашка, целта ще бъде една - да те научат да пиеш вино.
Не си мисли, че хората се напиват до загубване на ума и дума след толкова много вино. НЕ! Не знам, как го правят, но не се напиват.:)))


След вкусното похапване да продължим по централната улица. Има много красиви сгради. Града не е висок и това много ми харесва. И е много чисто навсякъде.



Грузинските къщи са много широки, разлати. Основно са на два етажа. Като втория етаж е за гости и винаги е приготвен. Когато и да отидеш на гости, винаги има приготвена стая за теб.


В края на улицата стъпваме на мост, който се пази от четири красавца. Четири лъва с отворена паст пазят спокойствието на града.


Града е разделен на две от доста широка и пълноводна река Риони. 
Чувал ли си за мита, приятелю, за златното руно и аргонавтите? Това е града, където са спирали аргонавтите. И до ден днешен на знамето на града е изобразено златното руно.


От моста се вижда голям дървен кораб. Това е само атракция за туристите. Ресторант. Но доста ефектно изглежда, докато се разхождаш по моста.


Щом преминеш моста и в дъното на улицата се вижда голям православен храм.


Много е красив и величествен.



Ако се обърнеш на дясно от храма ще видиш една стара кула. Това е остатъка от крепостта, която някога е била около града. В миналото хората са я съборили и са взели камъните да укрепят пристанището, което между другото е едно от най-големите в Грузия. От тази кула лъха на история и историческо минало на този малък град. Тя все едно пази града от уруки, от лоши и завистливи погледи.



Когато снимах прозорците стори ми се, че някой наднича през тях. Може би е духа на последния обитател на тази кула. Или може би миналото надничаше и искаше да види какво се е променило и как изглежда бъдещето.




Кой ли не се опитваше да превземе тази територия..ей на и руснаците са били тука...


Пушка с герб на царска Русия.


От пушката вече тръгва страхотния градски парк, който беше пълен с палмички.:)))



След няколко дена облаците малко се разсееха и изгря слънцето.
И палмичките в парка започнаха да се усмихват.


Това е централния вход на парка, една красива арка. Парка беше заложен още по времето на Съветския Съюз.


След дългата разходка , приятелю, дойде време за обяд.
Винаги си мислех, че на Кавказ се пие основно чай. Учудването ми беше доста голямо, когато разбрах, че в Грузия се пие кафе и то турско. Ах, какво кафе приготвят тук. Невероятно вкусно и ароматно. Варят ги в глинени джезвета. А ако си поръчаш кафе с мляко, ще ти донесат една напитка в голяма чаша, която прилича на горещ шоколад. 
Много вкусно!


Пилешката супа много много ароматна и си беше домашна.


А какви картофки! Пържени с лук, горски гъби и подправки. Това си беше моята порцийка. :)))
Няма да уточнявам, че от Грузия се върнах с поне три килца в повече. Беше едно фантастично кулинарно преживяване.


Ела приятелю и се разходи  с мен към последната вечер на брега на нашето моренце, но преди да стъпим на плажа, ще трябва да минем през парка на хотела. Високи вековни борове. Прави и високи. От време на време вятъра ги приспива люлеейки.


Дори и бананови палми растат и се раждат малки бананчета, но вероятно не им стига достатъчно топлина, защото така и си остават мънички.


Цветето на банана много интересно.



Докато се разхождаме с теб, приятелю, слънцето започна да залязва...и нашата разходка из Грузия, град Поти по малко приключва.
Щорма приключи, морето се успокои и тази вечер то вече не ръмжи, а само мърка. А вълничките леко милват пясъчния бряг.


Отива си последния ден на нашето пътуване. Слънцето по малко си отива. Гледайки него усещам как то сега залязва там, където е България...


Това беше нашето пътуване до Грузия. Толкова много ми хареса тази чудесна страна, че съм решена да я посетя отново. Мястото където те заведох, приятелю, се нарича Мегрелия. И ако поне малко те заинтрегувах и развълнувах със своя разказ, ти също, приятелю, можеш да посетиш тази невероятна страна. Да посетиш мястото отвъд морето, там където изгрява слънцето. За българи визи не се изискват. Хващаш ферибота Варна-Поти и след 36 часа си тука. Има и нещо интересно, че тука, на този плаж, пясъка е черен. Казаха ни, че този пясък е магнитен и лятото идват хора и дечица с проблемите със ставите, за да полежат на този пясък. Бил много помагал при ставните болести. За пясъка не знам, но тука е толкова красиво, вкусно, спокойно, видях с очите си и опитах. Заслужава си да дойде човек да опита от невероятната кухня на Мегрелия, да се разходи по черния пясък на Черното море, да пийне от страхотното грузинско вино, да чуе вълшебните гласове,  грузинските песни, да се потопи в Грузия.
И вече не се чуди, когато седиш на плажа до морето -  какво има там, отвъд морето, там където изгрява слънцето...
...е Грузия.

გამარჯობა გენაცვალე!
(Гамарджоба Генацвале!)
Здравей, приятелю!

21 коментара:

  1. Ех,Аура остави ме безмълвна и ококорена ...с ей такива очи ,големи като добруджански тикви :)))).
    Голяма красота,дори и в разрушената сграда от километри личи класата и вкуса...
    За кухнята,нямам думи,даже смятам че единият килограм,който си качила е нищо:)))))!
    Приказна разходка ми направи,за което ти благодаря,Аура,прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Миленче. от както се прибрахме, все не мога да дойда на себе си. Такова голямо впечатление ми направи Грузия. Наистина едно чудо е тази страна..

      Изтриване
  2. Аляяя,толкова да ми хареса и разказа ти, и снимките ти и самата страна Грузия.Всичко е прекрасно,но си е доста далечко от България.А така ми се иска да я посетя....Благодаряние на теб се наслаждавам на тези красиви страни,които посещаваш.
    Прегръдки от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако някога имаш възможност, задължително отиди. Уверявам те, Жив, ще останеш възхитена от Грузия. Струва си да се види.
      Поздрави, миличка!

      Изтриване
  3. Ех, Аля, влезе ми за пореден път под кожата, успя да докоснеш душата ми, да я погъделичкаш и да накараш сърцето ми да затупти отново по тази ми мечта! Знаеш за моето намерение относно Кавказките страни, за плановете ми някой щастлив ден да стъпя в онази земя, а Грузия не мисля да пропускам за нищо на света. Влюбена съм в нея без да съм я видяла на живо, да съм я помирисала и усетила с кожата си. Но знам, че чувствата ми не ме лъжат и ще съм безкрайно щастлива да осъществя едно такова пътуване.
    Прекрасен е град Поти! Старата кула ме впечатли много, така обрасла в зеленина, някак тайствена и величествена, макар и в руини. А храната, ах какво пиршество за душата! Казвам аз на милото, че идем ли там няма да иска да се върне тук, а той ми се смее. :)) Виното им е уникално - имала съм късмета да опитам грузинско, отлежало под земята в характерните за страната квеври. А сос Ткемали се прави от сини/червени сливи и е с прекрасен вкус. Напълно ти вярвам като казваш, че не си на себе си от видяното. :)
    На тебе хем завиждам, хем искрено се радвам за чудесната възможност, която си имала! И понеже съм сигурна, че имаш още много снимки от Грузия, ще се радвам да ги покажеш, па макар и на друго място! ;)
    Но кажи сега, как така ви пуснаха обратно в Азербайджан - нали имаше някакви проблеми свързани с посещение в Грузия? Чудесно ще е да споделиш, че правилата са смекчени! Но така или иначе, ти пожелавам да отидеш там отново, и то през лятото и за по-дълго! :)
    Прегръдки и много усмивки от България!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Ирма, за топлите думи.
      Тогава няма да се учудиш, защото аз поисках там да остана, поисках там да живея.
      Ако някога ти се появи възможност посети това място. Невероятно е за стотен път повтарям и ще повтарям. А за виното..оооо...опитах истинско домашно вино и ми подариха 5 литра...Така че сега си сипах една чашка от този чуден елексир, пиша и се наслаждавам на вкуса на Грузия.:))))))...
      Аз май ти писах, че проблема е между Армения и Азербайджан, поради давен военен конфликт, който и до ден днешен не е разрешен. Война няма слава на Бога, но не е разрешен. Така че ако посетиш едната от страните не можеш да влезеш после никога в другата. Тайно се надявам да избереш Азербайджан, та да може да се видим :)))..За Грузия изобщо няма проблем. Там можеме 100 пъти да влизаме и излизаме. На границата са много любезни.
      Така, че ако дойдете до тука ще се метнем на влака и ще си направим страхотна екскурсия до незабравимата Грузия. Но не омаловажам и Азербайджан. Кавказ е нещо невероятно и трябва да се види с очите си. Защото медиите малко прекаляват с писането, че Кавказ е опасен. Аз живея тука една година близо и на по -сигурно място не съм била през живота си.
      Поздрави миличка и горещи кавказки прегръдки!

      Изтриване
    2. Лелее, така съм се захласнала, че съвсем съм се объркала. Вярно, че беше проблема с Армения, през която мислех да влезем по суша в Азерабйджан... Направо се бях притеснила, че няма да мога да видя Грузия с едно пътуване. Камък ми слезе от сърцето, защото за Грузия си мечтая отдавна, а да уцеля два заека с един куршум си е голям късмет. :)
      Наздраве тогава от мен за Грузия, за Бога, за нас и нашето приятелство, Аля! :) Отсам Черно море с Мавруд.
      Хубава вечер, мила! :*

      Изтриване
    3. Наздраве,миличка!
      Чакаме ви на гости! :)))

      Изтриване
  4. Изчетох те на един дъх, разгледах снимките ти една по една, насладих се на грузинската кухня и ястия, очароваха ме глинените съдове, загледах се и аз по тях:), вървях с теб по брега на морето и се докоснах до една друга земя....Благодаря ти за тази разходка, радвам се, че сподели с нас. Пожелавам ти от сърце още сбъднати мечти, това са нещата, които ни вдъхновяват и правят различни. Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кате,благодаря! Благодаря, че сподели разходката ми. И ако ми позволиш ще те поведа, след време, и на други. Ако ме питаш - къде, още не знам..Знам ли къде ще ме отведе лудата ми глава..:)))))...
      Прегръдки топли и от мен!

      Изтриване
  5. Благодаря за споделеното пътешествие, Аура! Потопих се в красотата на природата! Със затаен дъх изчетох за традициите, за грузинската кухня и... още нещо! Тръгнеш ли пак нанякъде - покани ме отново. С теб пътуването е невероятно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Злати!
      Знаеш, че твоето мнение ми е интересно. Когато има добра компания пътуването е още по зашеметяващо.
      Поздрави и прегръдки!

      Изтриване
  6. Алечка, едно вълшебно пътуване си имала отново. ;) И мисля, че магията му е в... В това, че откривайки какво се крие отвъд моерто, пътуваш към самата себе си. :)
    Усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Толкова си права, Герганче. Няма какво да добавя...

      Изтриване
  7. Алечка, от кога чакам тук да ми разкажеш и покажеш, а улисана в други дейности ей сега виждам.
    Какво да кажа, освен, че с теб винаги е интересно и вълнуващо...
    Кой друг може да напише "Миналото наднича, за да види бъдещето"(цитирам по памет) и да улови толкова красота и емоция...
    Прегръщам те и заобичвам все повече тези народи и страните им.
    А на Кямран да издърпаш ушите и от мен, зарад чантата:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Весенце.
      Радвам се, че ти е харесало.
      За чантата..добре, че всичко е свършило добре. Ще му предам :))))))))))))...
      Прегръщам те, миличка горещо...

      Изтриване
    2. Благодаря ти, миличка!
      Много се радвам, че ти е харесало. Опитах да ви покажа нещата така, както аз го видях и това как го почувствах. За чантата..добре, че е свършило добре..но имам обица на ухото.:)))))))))))))))).....
      Прегръщам те мила моя приятелко!

      Изтриване
  8. Азсъм, Удивена,Смутена,Очарована и Любопитна за още и още и още разкази,снимки и топли думи.
    Благодаря !!!.....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще има и още...поне така планирам :))))
      Благодаря!

      Изтриване
  9. Страхотно приключение! Не мога да остана равнодушна към ястията, които сте похапнали. Залепнах веднага на шашлъците (тук май им викат шашлик). Ще знам да не мариновам месото. Голяма вкусотия е супата и тия уникални картофки с лук и гъби - пържени. На снимки изглеждат ужасно вкусно :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пътешествието наистина беше страхотено. А шашлъците се наричат "шашлък" и е невероятен на вкус. Такова за първи път ядох. Не само изглеждат, те наистина са невероятни. Ако имаш възможност да посетиш Кавказ, не я пропускай.

      Изтриване