Честит празник, България!

Днес е много специален ден за мен, а смятам и за всички българи по света. Днес е 3 Март, денят на Освобождението на нашата мила Родина, на нашата България! Аз съм потомък на онези българи прогонени от земята си, от къщите си.  Прогонени от робството и немотията. Прогонени от ужаса на игото. Аз съм потомък на онези българи, които въпреки, че са започнали нов живот на чужда земя, успяха да запазят националността си. Успяха да запазят езика си, културата си и гордостта да се наричат българи. Аз се гордея, че съм българка и винаги съм се гордяла. Аз се върнах на родната си земя!

Аз вече се прибрах, майко България! Дори и сега да съм далеч от тебе, вече никой не може да ме прокуди от земята ми, да ме накара да се отрека от Родината си.

Гордейте се, че сте българи, защото България не е купчина политици, България е всички ние в Родината и по света. 

България е нашето море, България  са нашите планини, България е нашата земя, 

България сме ние!!!
Честит празник, България!

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.


Иван Вазов /Пряпорец и гусла/ 

Обичам те, моя България !