Мингячавир - зеления град или рецепта за рибка в мъжки стил

Сигурно, приятелю мой, се чудеш защо ме няма. Не съм избягала или спрях да пиша. Имаме малки промени в нашия живот. Напуснахме големия град и се преместихме на 300 км от Баку в град Мингячавир. Преместването е служебно и си изискваше упаковане на 500 кг багаж, който разбира се не сме донесли с нас. :))). Но изискваше много време и нямах и секунда време за статии, готвене и снимане. Тук ще прекараме следващите два месеца. В момента съм лишена от възможността да готвя. Малко почивка. Но имам прекрасната възможност да пиша, снимам и да се наслаждавам на прекрасния въздух, на чудесната гледка и  много много вкусна кухня на тази част на Азербайджан.
И така да започваме нашето поредно "Кулинарно Пътешествие и още нещо...:)".

От Баку тръгнахме с кола. Времето беше чудесно, пътя отличен. Минахме през прохода Ахсу. Спряхме по средата на пътя малко да отпочинем, да пийнем по чаша ароматен чай. Аз имах възможността да направя няколко кадъра.

Ето този мил плаж срещнахме по пътя. Няколко чудесни бивола си почиваха в огромна локва. Малко разхлаждане в почти лятната жега, а също така спасение от досадните хапещи буболечки. :))) 
Не са ли прекрасни, приятелю.?..:)))

Така ни посрещна града Мингячавир. Много слънчево, много синя река с цвят на морето и много зеленина. Града се намира на река Кура (ударението пада на буквата А). Тази река започва в планините на Кавказ, в Грузия. Минава през град Тбилиси, навлиза в Азербайджан и на края се влива в Каспийско море.

Града на фона на Сивата планина или както се казва на азербайджански - Боздаг.

Ще те разходя, приятелю из този чудесен град. Красиви тротоари, потъващи в зеленина.

 

 

Драматичния театър на Мингячавир.

Музикалното училище. 

 Красивите борове на града.

Едно от училищата.

Красиви и равни улици. Това не е центъра, а е в дълбочината на града. :)))
Удоволствие да шофираш, да караш колело, да се разхождаш.

Единия от хотелите на града "River Side", на брега на реката.

Красота!!!

Ако си изморен може да поседнеш в едно от крайбрежните заведения и да хапнеш прясна рибка. В нашия случай това е Сазан, един от представителите на семейство шаранови :))).. Печен на грил..ммм...много сочен и много вкусен, полят обилно със сос от нар - наршараб.

И докато хапваш рибката ще се наслаждаваш на ето на тази гледка.
Какво ще кажеш?

Хотела "Кюр" на територията на който се намира и гребната база. Тука ще се проведат състезанията по кану през юни месец - Първите Европейски Игри - Баку 2015.
Ще се похваля - ще съм в публиката. :)))

Билети :)

 

В тази публикация ще включа и  рецепта, която научих от едни рибари, наши познати, в този град. Тук риба има много и тя е чудесна - сладка, вкусна и прясна. Поканиха ни на вечеря, като рибката я приготвиха направо пред нас. Мястото е  едно малко задно дворче на едно много малко магазинче в едно от многото градски дворчета. Тука вечерно време се събират няколко мъже, приятели от детството. Хапват вкусна рибка полята с някоя биричка на сладка приказка. Не можах да оставя такъв фото и кулинарен материал без внимание :))). Рибата която хапнахме е шамайка и платика. Шамайка - така наричат тази рибка тука в Азербайджан. Тънка дълга рибка на която не можах да намеря превод на български.
За тази рецепта ще ни трябват: скара на дърва, стар чугунен тиган с дебело дъно, дърва, кибрит, олио, прясна речна риба и сол.

Рибата се почиства и се нарязва с много остър нож на такива резки. Осолява се.

 Не далеч от дворчето в което си почивахме деца играеха на футбол. 

Толкова позната гледка от  детството ми. А на теб познато ли ти е, приятелю? 

Позната ли ти е тази гледка? :)))

 Няколко гълъба отмаряха в остатъка  от нощния дъжд. Спасяват се от жегата.

Липса на съвременни тигани и модерна печка направиха тази вечеря много много вълшебна. Мъжете не се нуждаят от супермодерна техника за да създадат кулинарен шедьовър.

На една малка ръчно направена скара се запалват няколко парчета дърво. Огъня трябва да е силен и да обхваща целия тиган от всичките му страни. Оставяме го хубаво да загрее.

Сипваме олио. Трябва да е повече.

И докато олиото загравя може за разкош да нарежем няколко градински домата, краставици и репички.

Щом мазнината загрее с дълга лъжица или лопатка пускаме нашите рибки да се пържат.

 

Как да разберем, че нашата рибка е готова за да бъде обърната. Както каза нашия домакин, който се казва Мубариз: "Когато звука от пърженето започне да утихва." 

Кратко и ясно, по-мъжки :)))

 Ох, каква красота и какъв аромат.

Към рибката да не забравиш, приятелю, лимон и нар.

Тука искам да те запозная, приятелю с домакинята на това дворче. Как без нея на масата. Хубавица!

И кулминацията - ето я вкусната рибка, приготвена от истински рибари в мъжки стил.

 

 И разбира се платика, сочна с хрупкава коричка.

На тази вкусна и ароматна нотка приключвам първия си разказ за нашето приключение в Мингячавир. И ако си решил да посетиш Азербайджан, непременно ела в този град. Тук има какво да се види и какво да се опита. Сутрин ще бъдеш събуден от кукуригането на петли и песни на сутрешните птички, чудесния чист въздух и топлото слънце.

И ако поне малко съм те заинтрегувала, ще се радвам да се видим в следващите пътешествия из този мил град.

До скоро и Добър Апетит!