Дървото на живота...
Нарекох този кадър : Дървото на живота...
Живота ни, като това дърво, разклонено на стотици клонове и клончета. Но корена е винаги един. От него тръгва нашия живот, живота на нашите близки и роднини. Хубаво е когато дървото е зелено и продължава да тегли клоновете си към небето, към слънцето. Но понякога някой клон позасъхва или изобщо тръгва в посока различна от останалите. И тогава ние просто го отрязваме. Премахваме го от дървото. Някъде там на високо са бъдещите поколения. Бих искала бъдещите клонове да се гордеят с корена си, да не се срамуват от него.
Може да не се гордеят, но да не се срамуват.
Пазете корените си, защото това е началото на бъдещите клончета.
И това също е едно малко пътешествие!
До скоро( замислена за живота и за корените му...)!
Красиво поднесено :) Вдъхнови ме и се сещам за едно подомно дърво пред Националната библиотека :)))Корените ни са много важни да останат живи - права си.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че усети това което и аз, когато снимах и когато писах.
ИзтриванеПоздрави и прегръдки, Кро!
Сложна тема...И всеки си има своята истина...Какво да правят хората без "корени", или пък тези, без "клонки", "листа" и "плодове"...Те също са хора и дори понякога по-добри от онези от "добрите" семейства...Ти знаеш!
ОтговорИзтриванеЕестествено, че най-нормалното нещо на света е родителите да бъдат здрав "корен" и добър пример на децата си, а децата да ги уважават и почитат и да бъдат достойни потомци.
Но в живота не винаги всичко е подредено точно така...
Ех, ударихме го на философстване:)
Прегръщам те силно!!!
ИзтриванеУсетих аз:))
Изтриване