Детство мое...

Всеки от нас е преминал през най-прекрасното в нашия живот-Детството...Днес ще ти покажа приятелю мой, един миг от живота на един малък продавач и на моя мъж. Хлапето на снимката през септември 2014 година, продаваше в центъра на малкото градче Гьойчай  Азербайджан обикновен сок и едни сладки, приличащи на нашите меденки.
Като малък моя мъж често през лятната ваканция е гостувал тук, при баба си. Това беше най-вкусното нещо, което той си е купувал всеки ден: чаша сок и една меденка.
Едно приятелче сподели с мен, че погледът на това хлапе казва много. Така е.. Та той е едно дете, което можеше да подскача с приятелите си из улиците на родния град в този момент. Но тук в Азербайджан, особено в провинцията, децата от малки помагат на своите родители, било то из двора на къщите си или в дюкяна, или както този малчуган на една такава малка сергийка. Така се възпитават децата в Азербайджан с любов към труда и да се знае от къде идват паричките за бонбоните и други глезотийки за децата. Разбира се, че и ние си купихме от него от това малко вкусно детско щастие.
Не знам какво ще почувстваш ти мой приятелю, когато видиш снимката, но аз я гледам с часове и всеки път намирам по нещо ново в погледа му, в ръцете му, в разрошената му глава. Едно от нещата в нашия живот е детството, реално и вълшебно, което не може да бъде преживяно на ново.




Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.


Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.


Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.


Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.



Запазете детството във себе си!





Коментари

  1. Отговори
    1. Така е...безвъзвратно отминало и толкова много ни липсващо...детство наше...

      Изтриване
  2. Аз още съм си дете непорасло пък :))))
    Времената са други, живота не е това което беше и нашите деца няма как да ни разберът, а какво остава за внуците ни... не ми се мисли! Спомням си, че синът ми беше възхитен, когато минавайки приели да поритат в един училищен двор с някакви хлапета от 6-7 кл. /тогава той беше 19 г./ и как после се катерили по дърветата да берат джанки и беше възхитен колко било прекрасно /вместо да е на ПС и да играе с целия свят стратегии/. Това при нас беше ежедневие, а сега или работят за да помагат на родителите си да оцеляват или се затварят в къщи и не контактуват, или ги избива на агресия.... наистина е носталгично
    П.П. Целувки от мен Аура и съжалявам, че се отплеснах за детството

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съжалявай!!! Ние сме имали истинско детство. Играехме до късно вечер на вън, без да знаят нашите родители къде сме. Крадяхме череши от дървото на комшията през оградата, особено раните. :))) Прибирахме се целите в пясък и прахоляк, само очите ни светиха. А през зимата се возехме със шейна до посиняване. Ех, ех..колко са загубили днешните дечица...:((
      И аз те прегръщам силно миличка!

      Изтриване
  3. Тъжно...аз не съм от привържениците на този начин на възпитание на децата...те трябва да си имат своето безгрижие, не да разбират на тази възраст от къде "идват паричките", има време на всичко...достатъчен е примера на възрастните, на родителите - да са честни, трудолюбиви и любознайни, именно така децата също стават прекрасни хора, не като ги пращаме да продават или работят...Това е мое мнение , разбира се, но виждам, че очите на момченцето са тъжни, а няма нищо по-тъжно от тъжни детски очи...
    Аз в своето детство не съм работила, нищичко, освен игрите, а по-късно и ученето...Е, мога да кажа, че това не ми пречи, като възрастен да бъда трудолюбива, отговорна и успешна.
    Снимката ти е уловила погледа на дете, пораснало преждевременно...дано това дете запази и по-весели спомени от своето детство...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз започнах да си изкарвам прехраната на 16 години. И да ти кажа и на тази възраст ми се искаше да подскачам и да си играя с куклите. Нашето време си беше безгрижно до накъде. Но днес децата са други и родителите са други, всичко е друго. За добро или зло това е положението, Весенце.
      Прегръщам те и благодаря за откровения коментар.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации