Там, където корабите умират...

Много обичам морето...
Има нещо, което винаги ме тегли към него. Някой обичат да се хвърлят в солените му води, да се потопят с главата в тежките му вълни. Други, такива като мен, могат с часове да си седят на брега му и да го разглеждат. Да говорят с морето без да кажат и дума. Всяка вълна е особена и не може да повтори предишната. Живота й приключва в момента в който тя се разбива в брега...Така завършва краткия й път. Но какво става с корабите, които през целия си живот се люлеят на тези вълни. Които превозват хора, стоки, петрол и какво ли още не.
Когато те вече изчерпаха своя живот, къде отиват.?..
Снощи попаднах на едно такова място, където стоят и чакат да извървят последния си път стари кораби, катери и петролните танкери..Гледката е печална и в същия момент толкова е величественна..Те приличат на огромни гиганти, паркирани един до друг. Все едно се подкрепят и поддържат въпреки, че силите им са изчерпани...


 Петролните танкери...


Гледката е тъжна, но всяко начало има край...А това е началато на края...Ще бъдат преработени и кой знае в какво ще се превърнат тези, някога скитащи из морските далечини стари пирати...

Чао и ти желая попътен вятър, приятелю...

Коментари

  1. Ще дадат нов живот на още по-смели и мечтателни приятели на морето, Алечка. ;) Знам, че и то знаеш, нали?!
    "Други, такива като мен, могат с часове да си седят на брега му и да го разглеждат. Да говорят с морето без да кажат и дума." - правя ти компания в тези мечтателни състояния. Но от години не съм си ги подарявала... Все ще стигна пак до морето. :)
    А за вълните - те не се разбиват, не умират. И при тях е кръговрат - нали знаеш, че е илюзия това с движението им към брега... ;)
    Млъквам! Исках само да кажа, че морето винаги ражда магия, не я погребва!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Толкова се радвам, че си първата, Герганче, на това пътешествие..това е само миг..но толкова прекрасен...Така е... ражда...

      Изтриване
    2. Моята радост е двойна по-голяма, бъди сигурна! Прегръдки, Алечка! :)

      Изтриване
  2. Мерси за поканата, Аля. Присъединих се. И аз обичам фотографията... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Aура, всяко нещо отнася частица от себе си в бъдещето и оставя друга в миналото. Важно е (за мен), да отбелязвам всичко, което виждам в настоящето.
    А на брега, с поглед в морето и затънала в мечти и мисли, мога винаги да те придружа с удоволствие. Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  4. Колко обичам морето... и колко много обичам корабите...
    И аз съм от тези, които с часове могат да гледат морето, Аля. И корабите.
    Винаги ходим на пристанището, когато сме на море.
    А тази гледка, нищо, че е малко тъжна, оживява за миг в съзнанието ми.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гледам ги и си представям какви са били там някъде в морето..Бели, весели и бързи...приличат ми на хората...

      Изтриване
  5. Отговори
    1. И на мен, когато изкачих баира и пред мен се появи тази картина...

      Изтриване
  6. Замислих се, че и ние един ден ще сме като тях - товарни кораби, които вече не могат да носят товари и да се борят с прибоя житейски и ....
    Уловила си емоцията. Поздравления !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За разлика от човека, те имат шанс за втори опит в живота си...
      Благодаря и поздрави сърдечни!

      Изтриване
  7. Аля, ти знаеш как обичам морето и всичко, свързано с него...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации