1 септември 2015 г.

Откровеност - за и против

                                                  "Който е свикнал да бъде неискрен с другите, 
той в крайна сметка престава да бъде искрен със себе си".
 Франсоа Ларошфуко

Битува мнение, че човек не трябва да е прекалено откровен, особено в интернета. Света е гаден и хората не оценяват  в края на краищата, това толкова рядко качество на един човек в наше време. Старая се винаги да съм откровена. Хората, които не се страхуват да казват истината и споделят съкровеното в наше време са малко, но от такива хора е по-малка вероятността да ти забият нож в гърба и да те предадът. Ти знаеш какво им е на сърцето и душата. Не смятам, че от такива хора е много лесно да се възползва някой. Това , че са откровени не означава, че са наивни. За това искам да споделя един миг от живота си с теб, приятелю. Защо го правя ли?..Правя го за да дам кураж на тези от нас, които преживят тежки минути през живота си. За тези на които им се струва, че целия свят се е сринал под краката им и не могат да намерят смисъл да продължат по-нататък. За тези на които мечтите им са разбити. Живота е толкова прекрасен и е толкова кратък, когато се замислиш. Убедена съм, че всеки от нас се е замислял по този повод. Но понякога той ни дава да разберем, че има смисъл да живеем по-нататък, да продължаваме да се надяваме и понякога нещата се нареждат от само себе си. 
Един ден решаваш да разгледаш какво има по кината. Гледаш, избираш и решаваш, че трябва да отидеш и да видиш някой филм, който ще те потопи в магията си и  ще те превземе. А защо и не някой филм за динозаври и приключения в гениалната система 3D. Поръчваш си два билета. Резервираш си най-хубавите места за най-късния сеанс - 23:30. Защо пък не? Все още е лято и вече сте големи :))) Настъпи денят. Към 10 вечерта излизаш от къщи с половинката си и тръгваш към приключенията. Аз съм много пунктуален човек и щом са ми казали да съм 40 минути преди филма, изпълнявам. Иначе губиш билетите и местата си. Купуваш си порция начос с чили сос, някаква вода и отиваш към залата. И щом си седнал започва. Сигурно си мислиш, че залата е била претъпкана. Грешиш!!!
Такава романтична прожекция не сме имали. В огромна зала бяхме само двамата. Сами в огромна зала, седящи един до друг... Това го има само на кино. Половинката, се чувства, като някой баровец купил сеанса само за нас :)))))...Невероятно е усещането да сте само двамата на кино. След филма излизаш и забелязваш, че в киното няма никой. Празни коридори. Сами сме. Излизаме навън и тръгваме пеша към морската градина на Баку. Едно прекрасно място за разходка. С бавна крачка вървим, обсъждаме филма и най-романтичната прожекция на нашия живот. По едно време забелязваме, че из цялата градина сме само двамата. И само няколко души от охраната на градината бродят из парка. Морето е като огледало и капка вятър няма, което е голяма рядкост за този град на ветровете. И така, докато бавно се разхождаме абсолютно сами, дочух от някъде лек блус. Едно чудесно италианско заведение в градината все още работеше. Сервитьорите се събраха на една маса и тихо си говорят, като че ли се страхуват да счупят тази кристална идилия и тишина. Поседнахме на една от масите на терасата. През дърветата се виждаше морето и светлините, някъде там на хоризонта, премигваха ни и ни поздравяваха.. След 15 минути много учтив сервитьор ни донесе огромна пица с аншоа и моцарела, един млечен коктейл и един студен чай. 3 часа през нощта е. Ти седиш в морската градина с любимия си човек, ядеш най-вкусната пица на света, наслаждаваш се на прекрасната музика и на лекия бриз от морето. И сте само двамата...Дори не знам с какви думи да опиша вечерта...След всички перепитеи, които сте преживели, това е сигурно подарък от съдбата. Една невероятно романтична нощ и няма никой на около...Който поне веднъж е бил в Баку, ще ме разбере. Този град никога не спи, а за морската градина, особено през лятото, да не говорим..Там винаги има хора, но не и тази вечер... Дълго разговаряме за музиката и мечти, за тишината и нас...И някак си всичките проблеми изчезнаха за миг...И в този миг бяхме само двамата на тази планета, в този град, в тази градина и в това кино...И докато си приказвахме стана 5 сутринта. Кога за последно си се разхождал до сутринта?..Не помниш?...И аз не помня. Тази вечер осъзнах, че всеки от нас има нужда от такава вечер. И дори залата да е пълна, вие все пак ще сте само двамата. Подарете на любимия си човек един такъв миг. Отидете на кино или обикновена разходка. Хапнете в някое малко любимо ресторанче или си купете от уличния продавач обикновен сладолед. Смейте се!
Не вярвам в съвпадения, смятам, че всичко е предопределено. 
Благодаря на съдбата за този миг...истински подарък...
Животът е една игра...опитайте да сте истински в нея...Не винаги печелим, но винаги имаме шанса да опитаме още веднъж и все пак  да спечелим битката. 
Такива моменти ни връщат към живота и към борбата...
Прегръщам ви и пожелавам на всеки от вас един такъв прекрасен миг...