tag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post5304863771384244310..comments2023-07-30T16:15:55.334+04:00Comments on Кулинарни Пътешествия и още нещо...:): Баку, ул. "Советская" или завръщане в СССРAurelia Nasirovahttp://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comBlogger14125tag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-683620477668561592014-09-04T07:53:58.121+05:002014-09-04T07:53:58.121+05:00Май си права, Герганче. Аман от прекалено нормално...Май си права, Герганче. Аман от прекалено нормалното. Трябва си и малко лудост за да е по шарен живот. Поздрави, миличка!Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-5946689524386662372014-09-04T01:36:11.826+05:002014-09-04T01:36:11.826+05:00Алечка, едничко ще ти кажа по повод "лудостта...Алечка, едничко ще ти кажа по повод "лудостта ти". ;)<br />"Лудите, лудите - те да са живи!" Gergana Lazarovahttps://www.blogger.com/profile/01934127604380151766noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-58186725517696987202014-09-03T11:58:23.813+05:002014-09-03T11:58:23.813+05:00Това ние проблема. Прекалено бързаме, ала за къде?...Това ние проблема. Прекалено бързаме, ала за къде?... Това е въпроса. Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-54700290017079894282014-09-03T11:56:06.485+05:002014-09-03T11:56:06.485+05:00Така и аз се почувствах, когда-то попаднах на това...Така и аз се почувствах, когда-то попаднах на това място. Опитах се да пресъздам съм снимките си това което видях. Радваме се, че успях. Благодаря ти, Танче за топлите думи. Поздрави от Баку. Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-32129499082567985242014-09-03T11:50:42.783+05:002014-09-03T11:50:42.783+05:00Ех, Ирма, не бих искала да те разочаровам. Баку мн...Ех, Ирма, не бих искала да те разочаровам. Баку много бързо се променя. Такива места останаха само две и вече започна програмата за тяхното събаране и ново застрояване. С това се променят и хората. Но в провинцията все още хората са си същите и си помагат, живеят в съгласие и разбирателство. Ако сте на път из Азербайджан и не сте намерили да отседнете, почукайте на първата врата и ще ви приемат като най-близки хора. Това е прекрасно, дано се запази по-дълго това доверие. Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-23785299592969599312014-09-03T01:44:58.432+05:002014-09-03T01:44:58.432+05:00И аз благодаря за разходката. трябва по-често да г...И аз благодаря за разходката. трябва по-често да го правиш.Не че доста от картините не сме ги виждали и тук, но някак не ги забелязваме, бързайки един Господ знае за къде! Благодаря!Мъхhttps://www.blogger.com/profile/04199840294948100651noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-48285834723981402202014-09-03T01:22:56.246+05:002014-09-03T01:22:56.246+05:00Да, от тази разходка се почувствах, като че някои ...Да, от тази разходка се почувствах, като че някои прожектира на стената върху бял чаршаф, както едно време, филм с леко променено качество от многократните прожекции, но със същото усещане за нещо истинско, леко остаряло, но недокоснато и реалистично! Хареса ми усещането, уловила си наистина страхотни кадри, Аура!<br />Поздрави!Таня Доневаhttps://www.blogger.com/profile/16556855057917158608noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-17290763403035366242014-09-02T17:17:59.512+05:002014-09-02T17:17:59.512+05:00Аурелия, мила, пренесе ме в едно друго, по-щастлив...Аурелия, мила, пренесе ме в едно друго, по-щастливо време, да! Сигурна съм, че в него е имало и радост, и тъга, но и както ти казваш задружие, взаимопомощ, съпричастност и най-вече истински хора. Не, че днес тези неща не се срещат, но са толкова малко, че ни карат да въздишаме тъжно по миналото. <br />Прекрасни снимки! Красиви и тъжни! Почувствах и времето и духът му. И твоят!<br />Когато пътувам през северозападна България, попадам на места, които сякаш са призрачни - в едно село я свети вечер една лампа, я две. Но толкова. Къщите са полуразрушени, целите в паяжини, с паднали керемиди, липсващи прозорци, с провиснали, поразкъсани стари пердета, разбити врати, дворовете с избуял по два метра бурен, тук там разхвърляни съдове, които сякаш до вчера са били в действие... И празнота, голяма празнота! Тъжна картинка! И в градовете до модерните, нови сгради, съжителстват подобни призрачни. Наистина светът се е засилил с невероятно бързи темпове напред, но някъде в тая посока, за голямо съжаление в бързината изпадат човешките ценности, топлотата и красотата в отношенията. Опасенията ми са, че бъдещето ни е обречено, бъдеще на модерните машини и бетона (на който толкова ме е яд)... <br />И все пак общото ми впечатление от Азербайджан е, че там не се бърза толкоз, някак май хората успяват все още да се преборят с новото, да го допуснат в живота си доколкото те позволят. Дано не греша!<br />Благодаря ти за това пътешествие във времето! Прегръщам те силно, мила!Irmahttps://www.blogger.com/profile/13432835081074381138noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-47664650987752952532014-09-02T13:17:20.108+05:002014-09-02T13:17:20.108+05:00Мила, приятелко, толкова силни думи си казала за м...Мила, приятелко, толкова силни думи си казала за мен. Нима всичко това съм аз?...<br />Благодаря от сърце затова, че си и сте успели да почуствате това което и аз. Да, разбира се живота продължава. Технологии нека има, но защо не вземем от миналото неща, които ни правят хора преди всичко. Това исках да покажа и ти усети, знаех си, че ще усетиш. Защото си приличаме с тебе. Защото дребните неща ни правят човеци, а не тълпа жаждаща само пари.<br />Благодаря, че те има! <br />Щастлива съм, че имам такова приятелче. Щастлива съм, че имам все повече приятелчета с които мога да споделя и най-съкравеното - душата си!<br />Обичам Ви!<br /><br />Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-65099379960305100602014-09-02T13:03:27.338+05:002014-09-02T13:03:27.338+05:00Аля, невероятна си (казвала ли съм ти го вече:))
...Аля, невероятна си (казвала ли съм ти го вече:)) <br />Аз не разбирам от фотография, как пада светлината, наклона, осветеността, даже не знам това ли са точните термини...е, мога да различа лоша от хубава снимка, нормално е. Но аз усещам, когато в една снимка има душа, когато човека, направил снимката е горял в това, което е виждал той. Това усещане се пренася и то е, което, наред с идващия също от сърцето текст ме кара да кажа горните думи!<br />Прехласнати по новото, по модерното, по красивото наистина пропускаме и нямаме очи да видим, че и в старото, в привидно грозното, в полуразрушеното също има какво да видим, има от какво да се трогнем, и много си права - на какво да се научим. Да вземем ценното от миналото - ето този урок не научихме, не само ние българите, но и сякаш целия свят! Модерно, красиво, лъскаво е новото строителство, кой не мечтае за такъв дом, но трябва да си признаем едно - в него няма душа...а на снимките, които показваш се вижда, можеш само по тях да си представиш хората, живели в задружие, мир, хармония...Много, много мисли и емоции има в това, което днес ни показваш и разказваш...<br />Може да се каже, че си ти човек "на света", живяла си и си видяла много - места, култури, традиции...мизерия, лукс...но продължаваш да виждаш и да се възхищаваш на неща, които за много хора са невидими, остарели, незаслужаващи вниманието им, нещо повече - ти им се възхищаваш.<br />Не знам дали ще прекаля ако го напиша, защото тези неща се усещат със сърцето, но въпреки това - страхотно е, че те има в блог-пространството, като една новоизгряваща звезда си и ние всички много ти се радваме и дано поне в тази сфера няма конкуренция в лошия смисъл, защото в "блог-небето" има място за много звезди - всяка грее със своята светлина.<br />А за себе си - щастлива съм, че мога да се радвам на дружбата и приятелството ти, няма да сгреша, ако кажа, че си истински човек - по моите критерии за такъв. Много те прегръщам - заслужаваше си чакането на публикацията - страхотна е!veselahttps://www.blogger.com/profile/03988269056813440928noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-3665162814224036932014-09-02T11:15:23.141+05:002014-09-02T11:15:23.141+05:00Това исках да усетиш, Миленче!
Това усетих и аз, д...Това исках да усетиш, Миленче!<br />Това усетих и аз, докато снимах и се разхождах.<br />Спомени, надежди и провалени мечти, не всички, но за мен са важни и цени...<br />Благодаря, Миленче, че сподели с мен мои луди мисли и луди снимки!<br />Прегръщам те силно!Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-8949682907733419802014-09-02T11:12:09.497+05:002014-09-02T11:12:09.497+05:00Кой знае, Петя. Никога не съм дори и мислила да жи...Кой знае, Петя. Никога не съм дори и мислила да живея в тази част на света, но ето, че живота ме доведе тук! Само Господ знае какво ни чака утре!<br />Благодаря за топлите думи!<br />Прегръдки, мила!Aurelia Nasirovahttps://www.blogger.com/profile/06481415412266451381noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-43462583301873336622014-09-02T11:06:02.546+05:002014-09-02T11:06:02.546+05:00Усмихнах се......,макар че някаква мъка ме налегна...Усмихнах се......,макар че някаква мъка ме налегна.......<br />Балкончетата,..стълбите,...красивите двери.....внесоха в душата ми безброй,разнородни мисли,спомени,....надежди...!<br />Прекрасна разходка,Аура!Прегръдки и благодарности!:)Milena Poptolevahttps://www.blogger.com/profile/18266635413388785475noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4673802080456676819.post-76264471347931756492014-09-02T10:57:43.139+05:002014-09-02T10:57:43.139+05:00Благодаря, Аурелия за пътешествието! Едва ли няког...Благодаря, Аурелия за пътешествието! Едва ли някога ще мога да видя Баку на живо, но вече знам нещо малко за този известен азербайджански град. Много живописно разказваш! Прекарах си страхотно! Petya Argirovahttps://www.blogger.com/profile/02096050238068220630noreply@blogger.com