30 март 2016 г.

Постни пирожки

Кат съм започнала с пирожки та да продължа.
И днес ще направим едно малко Кулинарно Пътешествие до Русия :)
Предлагам ви пирожки, които може да хапнете в тези постни дни. Руската кухня предлага невероятно количество рецепти на постни ястия включително и печива, които така ни липсват по времето на пост. Чудесни са на вкус, мекички и на следващата сутрин. 
Опитайте ги и няма да съжалявате. 


Продукти за тестото:
620 гр. брашно + 1 с.л. брашно
360 мл топла вода
2 с.л. олио
2 с.л. захар
2 ч.л. сол
3-4 ч.л. суха мая

Продукти за плънката:
1/4 от главата на средна прясна зелка
300 гр пресни печурки
1 гл. стар лук
4-6 с.л. олио
3 клонки пресен копър
сол
щипка черен пипер

За намазване:
1 пакетче черен чай

За поръсване:
2 с.л. сусам


Преди да започнем  приготвянето на нашите пирожки. В 1/2 ч.ч. гореща вода слагаме 1 пакетче черен чай. Покриваме чашата с малка  чинийка и оставяме на страни.

Начин на приготвяне на тестото:
Към топлата вода слагаме маята и захарта. Разбъркваме и оставяме за около 5 минутки настрана. След което към течната смес слагаме останалите продукти: 620 гр. брашно, 2 ч.л. сол, 2 с.л. олио. Замесваме меко тесто. Тестото трябва да е меко и да лепне, но да не остава по пръстите. Оставяме на топло място за около 2 часа, като през това време на два пъти премесваме нашето тесто съвсем леко. 
Докато нашето тесто втасва ще приготвим плънката за пирожките.


Начин на приготвяне на плънката:
Зелето се нарязва на тънки ивички. Аз използвам специално ренде. Лука на ситни кубчета. В тиганче в 2-3 с.л. олио задушаваме лука до леко златисто. Към лука слагаме зелето. Сипваме около 100 гр. вода и задушаваме до пълното изпаряване на течността. Щом зелето започне да се запържва, оставяме го около 5 минутки и махаме от котлона. Гъбите се измиват и се нарязват на половинки. Всяка половинка на тънки резенчета. В друг тиган в останалото олио запържваме гъбите до златисто. След като гъбите са готови, прибавяме ги към зелето. Слагаме сол, черен пипер, наситнения копър, разбъркваме. Оставяме да изстине.


Оформянето на пирожките:
Когато нашето тесто удвои обема си може да оформим нашите постни пирожки. 
От тестото откъсваме парче тесто с размер на топче за пингпонг. С помощта на ръцете оформяме топче. Върху кухненския плот слагаме 1 с.л. брашно( напълно достатъчно за оформяне на всичките пирожки). Съвсем малко взимаме от това брашно и посипваме мястото където ще оформяме пирожките. Разточваме малка питка с размер на дланта ни. В средата слагаме 2 ч.л. от плънката и защипваме хубаво. Оформяме нещо като плитка.  
ТУК може да видите как точно става плитката :) Подреждаме нашите пирожки в тава застлана с хартия за печене с шева нагоре, като леко притискаме. Оформяме във формата на листенце. Оставяме за още около 20 минутки в топла фурна. След което намазваме нашите пирожки с черния чай( с помощта на черния чай, нашите пирожки ще придобият златист цвят), който сме приготвили в началото. Поръсваме със сусам. 
Печем до златисто на 160*(газова фурна).
Резултат 22 пирожки.


P.S. Рецептата е от руския сайт "Поваренок"

Пожелавам вкусен и лек пост на тези, които като мен, са решили да го спазят. 
До скоро пътешествие в света на вкусотиите :)

Добър Апетит!

28 март 2016 г.

Дървото на живота...

Нарекох този кадър : Дървото на живота...
Живота ни, като това дърво, разклонено на стотици клонове и клончета. Но корена е винаги един. От него тръгва нашия живот, живота на нашите близки и роднини. Хубаво е когато дървото е зелено и продължава да тегли клоновете си към небето, към слънцето. Но понякога някой клон позасъхва или изобщо тръгва в посока различна от останалите. И тогава ние просто го отрязваме. Премахваме го от дървото. Някъде там на високо са бъдещите поколения. Бих искала бъдещите клонове да се гордеят с корена си, да не се срамуват от него. 
Може да не се гордеят, но да не се срамуват.  
Пазете корените си, защото това е началото на бъдещите клончета.

И това също е едно малко пътешествие!

До скоро( замислена за живота и за корените му...)!

15 март 2016 г.

Картофени пирожки с гъби

Обичам руската кухня заради огромното разнообразие от тестени вкусотии. Там ще откриете различни видове пироги, погачи, рула сладки и солени, а също така и невероятното разнообразие от пирожки печени и пържени. Съвсем случайно на страничката ми във фейсбук се появи рецепта за едни чудни картофени пирожки. Преди доста време, повече от 10 години, бях правила такива пирожки, но загубих рецептата и естествено забравих за тях. И когато открих тази рецепта сетих се колко бяха вкусни и нежни. 
Днес искам да ви почерпя с вкусни, ароматни и нежни картофени пирожки с пълнеж от гъби. 


За тестото:
5-6 бр. едри картофа
2 яйца
50 гр.кашкавал
5 с.л. брашно
сол

За пълнежа:
600 гр. печурки
2 големи глави стар лук
1/2 връзка пресен копър
черен пипер
сол

За пържене:
Олио+ краве масло на око

Начин на приготвяне:
Картофите се измиват хубаво и се сваряват заедно с обелката. След като се сварят, се заливат със студена вода и се оставят да се охладят.

През това време гъбите и лука се нарязват на ситни кубчета и се изпържват по отделно  в смес от олио и краве масло. Нарязваме на ситно пресния копър. В купа объркваме изпържените гъби, лука и копъра. Поръсваме със сол и черен пипер. Нашата плънка готова.

Изстиналите картофи се обелват. Рендосват на ситно ренде. Към тях слагаме двата жълтъка, ситно рендосан кашкавал, сол - омесваме хубаво. Слагаме леко разбитите белтъци, объркваме. След което по-лека слагаме и брашното. Получавасе еластично тесто. Тестото трябва да лепне. От тестото оформяме топчета с размер на яйце, като през цялото време топим ръцете в брашно за да не залепва по пръстите ни.


От всяко топче с  ръце се оформя малка питка с дебелина полвин пръст. Слагаме питката на лявата длан и леко сгъваме ръката. В длъбнинката слагаме 2 ч.л. с връх от пълнежа и защипваме краищата. Слагаме нашата пирожка на дъска посипана с брашно с отвора нагоре. Хубаво защипваме и притискаме надолу. След което оформяме пирожката във формата на листо. 

 Пържим в загрята смес от олио и краве масло, първо с отвора надолу, до златисто. 
От тази порция продукти излизат 15 нормални пирожки за трима :)))

Сервираме с пресни зеленчуци или зелена салата. 
Може да се поднесат със заквасена сметана. 
Прекрасно ястие! 

Добър Апетит!
 Кулинари Пътешествия продължават! :)

12 март 2016 г.

Чурек - Азербайджански хляб

За хляба много се говори. В Русия за хляба казват "Хлеб всему голова", което в превод означава, че хляба е главата на всичко. В нашето семейство от малка съм научена да се отнасям към хляба с голямо уважение. На това ме  научи баба ми - Бог да я прости. Тя винаги ме караше да разсчупвам хляба над чинията си, за да не паднат трохичките на пода или на масата. Така правя и до ден днешен, карам и близките си да го правят. Защото ако в къщите ни няма хляб това означава, че няма нищо: по думите на баба ми.
Тук в Азербайджан към хляба се отнасят с голямо уважение. Ако видите някъде по земята парченце хляб, ще забележите веднага как някой от хората ще го вдигне и ще го сложи някъде на високо. За голям грях се смята да се хвърля хляб. Дори и да има развален в къщи хляб никой никога няма даго хвърли в кофата за боклук, а ще го сложи в пличке и ще го закачи на контейнера за боклук. Все ще се намери някой, който ще го вземе за животни. 
Днес ще ти представя приятелю, една от много рецепти за азербайджански хляб който тук се нарича"Чурек", в превод от азербайджански означава "хляб".


Продукти:
300 мл топла вода
250 гр. брашно
1 с.л. суха мая/ 7 гр.прясна
3/4 ч.л. сол
1 с.л. захар
Допълнително 200-250 гр.брашно


За намазване на чурека:
1 с.л. кисело мляко
3 с.л хладка вода

За поръсване:
1 с.л. сусам/мак


Начин на приготвяне:
В купа към топлата вода се слагат маята, захарта, солта - разбъркват се хубаво. Добавяме 250 гр. пресято брашно. Разбъркваме. Покриваме купата с домакинско фолио и оставяме на топло за 45 минтуи да втаса. След като минат 25 минути разбъркваме сместта с лъжица и отново оставяме още 20 минути. След това слагаме останалото допълнително брашно по малко и омесваме меко и нелепнещо тесто. На мен ми отиде още 250 гр, но всяко брашно е различно. Покриваме хубаво купата и оставяме за около 2,5 часа на топло да втаса. През това време 2-3 пъти омесваме съвсем леко тестото, по време на втасването. Готово втасоло тесто разделяме на две топки. Всяка топка с ръце разтягаме на питка с диаметър около 28 см. В средата трябва да бъде дебела около 1 - 1,5 см, в краищата по-дебело. Краищата се получават като обръч. Оставяме питките на топло, в тавите покрити с хартия за печене, в които ще ги печем, за още около 1,5-2 часа да втасат още веднъж. Отгоре покрити с кърпа. 

 След като втасат нашите питки се намазват с разбито кисело мляко и вода. Правим три леки надреза с нож върху питките, както е на снимките. Поръсваме със сусам/мак. Печем в превдарително загрята фурна на 180 градуса. След 10 минути печене изваждаме, отново намазваме с разбитото кисело мляко и връщаме във фурната. Пекат са около 15 минути до златисто. След като питките са готови, както са горещи с помоща на четка се намазват леко с вода и се увиват в кърпа за 10 минути. Стават невероятно вкусни и мекички.

Чурека не се реже, а се разчупва. И да го побългарим малко-Чупвате си голямо парче, поръсвате със шарена сол и хапвате вкусно.
Чуден и много подходящ хляб за хапване на топла супичка или манджичка.

P.S Рецептата я открих в един малък руски форум,
който ако успея да открия ще напиша името му.

Добър Апетит и до скоро Кулинарно Пътешествие!

10 март 2016 г.

Дойде време за Кулинарни Пътешествия и още нещо...:)

"Кулинарни Пътешествия и още нещо...:)" са номинирани в

"Годишните Награди на кулинарни блогове 2015" в категория  "Кулинарни Пътешествия".
Гласуването започна!
За да гласувате трябва да имате регистирация на сайта на "Блоговодител".
ТУК можете да се регистрирате.


Ако и вие като мен обичате да пътешествате и да похапвате вкусно, тогава мойте кулинарни пътешествия са вашето местенце.
Аз съм обикновен човек. Моите пътешествия не изискват голями пари. Не е нужно да си богат за да пътешестваш. Мога само да се разхождам из града и ще намеря куп неща, които никога не съм виждала и не съм опитвала.
Направи го там, където живееш приятелю, и ще видиш колко много ново ще познаеш и колко вкусотии ще откриеш.
Гласувайте за моите "Кулинарни Пътешествия и още нещо...:)", а аз в благодарност към вас ще ви показвам още много интересни местенца от нашата планета и още много вкусни рецепти ще приготвя :)))

ТУК може да гласувате за нашите "Кулинарни Пътешествия и още нещо...:)" в категория "Кулинарни Пътешествия"


Обичам ви!
До скоро
Кулинарно Пътешествие и още нещо...:) !



9 март 2016 г.

Детство мое...

Всеки от нас е преминал през най-прекрасното в нашия живот-Детството...Днес ще ти покажа приятелю мой, един миг от живота на един малък продавач и на моя мъж. Хлапето на снимката през септември 2014 година, продаваше в центъра на малкото градче Гьойчай  Азербайджан обикновен сок и едни сладки, приличащи на нашите меденки.
Като малък моя мъж често през лятната ваканция е гостувал тук, при баба си. Това беше най-вкусното нещо, което той си е купувал всеки ден: чаша сок и една меденка.
Едно приятелче сподели с мен, че погледът на това хлапе казва много. Така е.. Та той е едно дете, което можеше да подскача с приятелите си из улиците на родния град в този момент. Но тук в Азербайджан, особено в провинцията, децата от малки помагат на своите родители, било то из двора на къщите си или в дюкяна, или както този малчуган на една такава малка сергийка. Така се възпитават децата в Азербайджан с любов към труда и да се знае от къде идват паричките за бонбоните и други глезотийки за децата. Разбира се, че и ние си купихме от него от това малко вкусно детско щастие.
Не знам какво ще почувстваш ти мой приятелю, когато видиш снимката, но аз я гледам с часове и всеки път намирам по нещо ново в погледа му, в ръцете му, в разрошената му глава. Едно от нещата в нашия живот е детството, реално и вълшебно, което не може да бъде преживяно на ново.




Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.


Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.


Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.


Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.



Запазете детството във себе си!