15 юли 2015 г.

Първа изложба...Първа тръпка...

В средата на април, блуждаейки някъде из нета, съвсем случайно попаднах на една обява за конкурс за фотографи, който организираше Бакинското метро в Азербайджан. Темата на конкурса беше "Азербайджан". Мислих, мислих, допитах се естествено до човека до мен, който винаги ме подкрепя и окуражава във всяко мое начинание. Избрах 10-12 снимки направени от мен в различни краища на тази прекрасна страна, в която съдбата ме е отвела. Беше 27 април, изпратих творбите си и зачаках. Срокът мина, нямаше отговор. През това време заминахме за провинцията, минаха и Първите Европейски игри. Дори бих казала, че съм  забравила за конкурса. Но един ден получих съобщение от организаторите с поздравления, че три от моите творби са спечелили участие в изложбата. Направо онемях. Не, че не бях сигурна в победата, но едно да си харесваш работата, а друго е да получиш признание от професионалисти в тази област. За конкурса са били изпратени 1857 творби от 126 автори. Спечелиха 39 автори с 92 творби, три от които са мои. Изложбата ще продължи от днес 15 юли до 15 ноември 2015 на една от станциите на метрото "Гянджлик" в град Баку.

Сърдечно благодаря на организаторите - Администрацията на Бакинското метро и на "Капитал Банк" за предоставената възможност за участие, за организацията на изложбата, за професионалната оценка на творбите на всички автори, и за прекрасното настроение.

Благодаря на съпругата на военния аташе на посолството на Република България  - Златка Чардакова за подкрепата й в този ден.

Това е първата ми изложба. Вълнението беше огромно. Направо ми спираше дъха. Имаше и телевизия, и журналисти,  и разни официални лица. Тръпката, която изпитваш, е огромна, когато видиш творбите си. Да видиш, как хората се спират и снимат с телефоните си твоите фотографии. Дълго се вглеждат в това, което е уловил обектива ти. Четат малкия разказ-история на всяка фотография.



Първата снимка е от публикацията  Баку, ул. "Советская" или завръщане в СССР 

Това е "Продавачката на отминалия живот" или "Истинската Бакинка", така я нарекох за изложбата.


Втората фотография е от публикация Лахидж...Вълшебната приказка на Кавказ ,
наречена "Джигитът на 21 век"


"Черната Перла" 


Съпругата на военния аташе към посолството на Република България Златка Чардакова.
Благодаря за подкрепата!



И моя милост :) 



На този линк можете да видите и репортаж с моето участие :))  Малко се притеснявам, но ще свикна :)))                    
Да ви покажа и някои творби на колеги фотографи, които много ме впечатлиха.



Прекрасната фотография на баба с внучето си на фотографа Вюгар Севдималиев.


Страхотен кадър от автора Ниджат Рзаев


 
Невероятните момичета на Гюлшен Гасъмзаде


И вълшебната церемония по запалването на огъня в началото на Първите Европейски Игри - "Баку2015" на Вюгар Емрулаев


Благодаря на моя мил съпруг за подкрепата му и затова, че успя да бъде в този ден до мен. 
Ти ме вдъхновяващ за това, което правя!

Обичайте се, подкрепяйте се и никога не се страхувайте да опитате да въплътите мечтата си. 
Мечтите имат една особеност - те се сбъдват!

7 юли 2015 г.

Там, където корабите умират...

Много обичам морето...
Има нещо, което винаги ме тегли към него. Някой обичат да се хвърлят в солените му води, да се потопят с главата в тежките му вълни. Други, такива като мен, могат с часове да си седят на брега му и да го разглеждат. Да говорят с морето без да кажат и дума. Всяка вълна е особена и не може да повтори предишната. Живота й приключва в момента в който тя се разбива в брега...Така завършва краткия й път. Но какво става с корабите, които през целия си живот се люлеят на тези вълни. Които превозват хора, стоки, петрол и какво ли още не.
Когато те вече изчерпаха своя живот, къде отиват.?..
Снощи попаднах на едно такова място, където стоят и чакат да извървят последния си път стари кораби, катери и петролните танкери..Гледката е печална и в същия момент толкова е величественна..Те приличат на огромни гиганти, паркирани един до друг. Все едно се подкрепят и поддържат въпреки, че силите им са изчерпани...


 Петролните танкери...


Гледката е тъжна, но всяко начало има край...А това е началато на края...Ще бъдат преработени и кой знае в какво ще се превърнат тези, някога скитащи из морските далечини стари пирати...

Чао и ти желая попътен вятър, приятелю...