29 май 2015 г.

Утро...страшно и възхитително

Добро утро, приятелю..да да, точно така - Добро утро!!! 
И нека всеки твой ден така започва - с обикновено добро утро :)...На 26 май аз се събудих много рано, около 6:10 сутринта. На балкона вече шетаха врабците. Те подскачаха напред назад и нещо бурно обсъждаха. Погледнах през прозореца, помислих си: "Дали да не изляза и да поснимам събуждащото се слънце." Но после реших да поспинкам още. И тъкмо започнах да заспивам, изведнъж леглото много силно се разтресе. Земетресение!!! Да, точно така. Подскочих, като попарена. Събудих и половинката. Набързо по един анцуг отгоре, чантата с документите и навън. Какво да кажа - Ами.. уплаших се. Хич не ги обичам тези люлеяния. Но какво да направим, природата си знае. Все се чудя - уж толкова човека е напред в науките. В космоса седят с години без да слизат, а едно земетресение не могат да предскажат. 
Ех... След суматохата, която настъпи в хотела, в който в момента сме, всички се разотидоха по стаите. Естествено, че вече не можеше да се говори за сън и спокойствие. В този момент забелязах, как слънцето започна да се надига отвъд планината. Това беше момента и мисля, че не сгреших.








 


Всеки човек на тази планета заслужава да има  добро утро и ден, и нощ, и живот. Когато се събудиш, приятелю, погледни през прозореца. Излез на балкона и послушай утрените птички. 
Вдъхни глътка от свежия утрения въздух. Света е прекрасен! 
Подарявам ти едно прекрасно незабравимо утро!



До скоро..!!! До следващото добро утро!!!

16 май 2015 г.

1 година блог - разходка до "Пирамидите"

Точно преди една година, на 15 май, аз се престраших и публикувах първата си статия в интернет  пространството на блогърите. Ще си призная честно, толкова се притеснявах от мнението на читателите ми. Много ми се искаше не само да харесват моите писаници, мисли и фотографиите. Очаквах да чуя определени мисли и думи. Не възторг, а усещане на това, което публикувам. Исках, приятелю мой, да почувстваш това което чувствам аз, когато посещавам различни места, готвя нещо вкусно или снимам. Аз не съм професионален писател или фотограф, но това  което правя го правя от цялото си сърце. Понякога изчезвам за малко, после пак се появявам... Постоянно търся музата си..във всяко нещо което правя.

Днес моето малко лично пространство има малък рожден ден 1 година. Не съм приготвила торта за почерпка, но те каня приятелю, на една чудесна разходка из Кавказските планини. Бяхме поканени в края на работния ден от колегите на съпруга ми на една чудесна разходка в района на Агджакенд. Цяла седмица валя дъжд. Едвам стигнахме до това прекрасно място в планините. По едно време асфалта свърши и започна кален, размит от силните дъждове път, но си заслужаваше. 


Местенцето наричат "Пирамида" заради външния вид на планините в този район. Наистина приличат на пирамиди.


Гъсти и пухкави облаци все едно са полегнали по върховете на пирамидите. Те са като огромни парчета памук увили всяка от планените.







Бързите води на планинска река се спускат някъде от там от високо, от планината Муровдаг. Въпреки почти настъпилото лято водата е много много студена.


Покрай рекичката са построени отворени и затворени беседки. Тука може да поседнеш, пийнеш чай с домашно сладко или да хапнеш вкусни шашлъци или някое местно ястие, което ще бъде приготвено в  момента на поръчката.


Поради височината пролетта тука тепърва настъпва...Докато се разхождаш из полянките в краката си ще видиш планинска самардала, мента, чубрица и още куп билки, които може да хапваш ей така направо, откъснати в момента.






Леко премръзнали решихме да хапнем. Гощаваха ни със селско ястие Кяляпър - агнешко месо, което се е задушавало около 4-5 часа в собствен сос. На масата имаше и зелени подправки, набрани отвън на полянката, домати, краставици, овче сирене - не удостоени със снимка, поради много огладнялата  компания :)))

 И разбира се топъл, току що опечен селски хляб - тандър. Този вид хляб се пече из целия Азербайджан, но тука той е невероятен. Може да е от чистия въздух или от планинската вода, която се използва за направата му получава се толкова вкусен и ароматен.




Тук таме се виждат и къщички. Това са къщички под наем. Всяка къща се дава под наем за 50 евро на нощ. Много приятно място за семейна почивка. Чист въздух, екологично чиста храна, приятна атмосфера.



Абсолютна идилия, която ще те накара да забравиш напълно ежедневните си проблеми. Тази идилия ще те накара да погледнеш на света от другата му страна. Тука на това място, далеч от градската суета живеят обикновени хора, но толкова истински. Ние градските чеда съвсем сме се откъснали от природата, от истинския живия живот. Винаги, когато имам и най-малката възможност, старая се да се възползвам от нея и да посетя такива места. Тука сред тези високи планини, на бреговете на тази студена река, стъпвайки през тези зелени треви усещам живота с цялото си тяло. Усещам всяка капка въздух която поглъщам. 
Благодарна съм на съдбата, на живота си за това, че от време на време ми предоставя възможността да посещавам такива райски места на нашата планета. На такива места оценяваш нашата планета и само на такива места проумяваш, как трябва да се стараем да живеем в мир със себе си и с околните. 
Ако имаш път към Азербайджан, приятелю, непременно посети това място. Ела в местенцето "Пирамиди" и се наслади на майката-природа, на нейното творение, наречено планета "Земя".


... и до скоро
...до скоро КП..и още нещо...:)

6 май 2015 г.

Мингячавир - зеления град или рецепта за рибка в мъжки стил

Сигурно, приятелю мой, се чудеш защо ме няма. Не съм избягала или спрях да пиша. Имаме малки промени в нашия живот. Напуснахме големия град и се преместихме на 300 км от Баку в град Мингячавир. Преместването е служебно и си изискваше упаковане на 500 кг багаж, който разбира се не сме донесли с нас. :))). Но изискваше много време и нямах и секунда време за статии, готвене и снимане. Тук ще прекараме следващите два месеца. В момента съм лишена от възможността да готвя. Малко почивка. Но имам прекрасната възможност да пиша, снимам и да се наслаждавам на прекрасния въздух, на чудесната гледка и  много много вкусна кухня на тази част на Азербайджан.
И така да започваме нашето поредно "Кулинарно Пътешествие и още нещо...:)".

От Баку тръгнахме с кола. Времето беше чудесно, пътя отличен. Минахме през прохода Ахсу. Спряхме по средата на пътя малко да отпочинем, да пийнем по чаша ароматен чай. Аз имах възможността да направя няколко кадъра.




Ето този мил плаж срещнахме по пътя. Няколко чудесни бивола си почиваха в огромна локва. Малко разхлаждане в почти лятната жега, а също така спасение от досадните хапещи буболечки. :))) 
Не са ли прекрасни, приятелю.?..:)))

Така ни посрещна града Мингячавир. Много слънчево, много синя река с цвят на морето и много зеленина. Града се намира на река Кура (ударението пада на буквата А). Тази река започва в планините на Кавказ, в Грузия. Минава през град Тбилиси, навлиза в Азербайджан и на края се влива в Каспийско море.

Града на фона на Сивата планина или както се казва на азербайджански - Боздаг.




Ще те разходя, приятелю из този чудесен град. Красиви тротоари, потъващи в зеленина.






Драматичния театър на Мингячавир.

Музикалното училище. 

 Красивите борове на града.


Едно от училищата.


Красиви и равни улици. Това не е центъра, а е в дълбочината на града. :)))
Удоволствие да шофираш, да караш колело, да се разхождаш.



Единия от хотелите на града "River Side", на брега на реката.


Красота!!!










Ако си изморен може да поседнеш в едно от крайбрежните заведения и да хапнеш прясна рибка. В нашия случай това е Сазан, един от представителите на семейство шаранови :))).. Печен на грил..ммм...много сочен и много вкусен, полят обилно със сос от нар - наршараб.



И докато хапваш рибката ще се наслаждаваш на ето на тази гледка.
Какво ще кажеш?

Хотела "Кюр" на територията на който се намира и гребната база. Тука ще се проведат състезанията по кану през юни месец - Първите Европейски Игри - Баку 2015.
Ще се похваля - ще съм в публиката. :)))

Билети :)


В тази публикация ще включа и  рецепта, която научих от едни рибари, наши познати, в този град. Тук риба има много и тя е чудесна - сладка, вкусна и прясна. Поканиха ни на вечеря, като рибката я приготвиха направо пред нас. Мястото е  едно малко задно дворче на едно много малко магазинче в едно от многото градски дворчета. Тука вечерно време се събират няколко мъже, приятели от детството. Хапват вкусна рибка полята с някоя биричка на сладка приказка. Не можах да оставя такъв фото и кулинарен материал без внимание :))). Рибата която хапнахме е шамайка и платика. Шамайка - така наричат тази рибка тука в Азербайджан. Тънка дълга рибка на която не можах да намеря превод на български.
За тази рецепта ще ни трябват: скара на дърва, стар чугунен тиган с дебело дъно, дърва, кибрит, олио, прясна речна риба и сол.
Рибата се почиства и се нарязва с много остър нож на такива резки. Осолява се.

 Не далеч от дворчето в което си почивахме деца играеха на футбол. 
Толкова позната гледка от  детството ми. А на теб познато ли ти е, приятелю? 
Позната ли ти е тази гледка? :)))

 Няколко гълъба отмаряха в остатъка  от нощния дъжд. Спасяват се от жегата.

Липса на съвременни тигани и модерна печка направиха тази вечеря много много вълшебна. Мъжете не се нуждаят от супермодерна техника за да създадат кулинарен шедьовър.

На една малка ръчно направена скара се запалват няколко парчета дърво. Огъня трябва да е силен и да обхваща целия тиган от всичките му страни. Оставяме го хубаво да загрее.

Сипваме олио. Трябва да е повече.

И докато олиото загравя може за разкош да нарежем няколко градински домата, краставици и репички.


Щом мазнината загрее с дълга лъжица или лопатка пускаме нашите рибки да се пържат.

 
Как да разберем, че нашата рибка е готова за да бъде обърната. Както каза нашия домакин, който се казва Мубариз: "Когато звука от пърженето започне да утихва." 
Кратко и ясно, по-мъжки :)))

 Ох, каква красота и какъв аромат.


Към рибката да не забравиш, приятелю, лимон и нар.


Тука искам да те запозная, приятелю с домакинята на това дворче. Как без нея на масата. Хубавица!


И кулминацията - ето я вкусната рибка, приготвена от истински рибари в мъжки стил.

 
 И разбира се платика, сочна с хрупкава коричка.


На тази вкусна и ароматна нотка приключвам първия си разказ за нашето приключение в Мингячавир. И ако си решил да посетиш Азербайджан, непременно ела в този град. Тук има какво да се види и какво да се опита. Сутрин ще бъдеш събуден от кукуригането на петли и песни на сутрешните птички, чудесния чист въздух и топлото слънце.
И ако поне малко съм те заинтрегувала, ще се радвам да се видим в следващите пътешествия из този мил град.

До скоро и Добър Апетит!