27 март 2015 г.

Кексчета "Ася"

 На 3 Март, тук в Баку, се събирахме българите по случай националния празник. Бяхме се уговорили всеки да приготви по нещо и да донесе, за да си направим истинска българска маса за празника. Имаше много вкусотии, както солени така и сладки. Днес ще те почерпя, приятелю, с един чудесен кекс, приготвен от едно момиче от София, която тук е по работа. Нарекох кекса "Ася", защото така се казва момичето, което донесе това десертче. Набързо записах рецептата на едно хвърчащо листче :)) Обаче установих, че точно тези рецепти винаги стават много сполучливи. Не мислиш ли?...

Ася, кекса стана невероятен - Благодаря!

Много подходящ е за гости с чаша ароматно кафе или чай.


Продукти:
4 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч.олио
1 ванилия
1/2 кофичка кисело мляко
2 ч.ч. брашно
кората на 1 лимон
1 бакпулвер
пудра захар за поръсване на кекса


Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват до побеляване заедно със захарта. Слагаме към тази смес и олиото. Разбиваме(може и с тел). Прибавяме кората на лимона, ванилията, киселото мляко. Всичко хубаво се разбива. Слагаме1 1/2 ч.ч. от пресятото брашно - разбъркваме. Към останалото брашно слагаме бакпулвера и разбъркваме, след което също го добавяме към основната смес. Изсипваме нашето тесто в намаслена и набрашнена предварително форма с дупка. 


Печем на 160*-180* до готовност. Проверяваме с дървен шиш. Щом шиша излезе сух, нашия кекс е готов. След като се извади кекса от формата и той малко изстине, се поръсва с пудра захар.










P.S. Аз кексовете обикновено ги правя на порции, в отделни формички. Така ми е по удобно да ги сервирам - за всеки кексче :)))
Следващия път ще сложа портокалови корички и така ще получим портокалов кекс, а защо не и локум.Сложих кексчета в найлонов плик и на следващата сутрин имах много меки и сочни кексчета.



















Добър Апетит!

24 март 2015 г.

Първа Пролет = Новруз Байрам

Ето, че вече  пролетта дойде. На 21 март е прието да се посреща първа пролет. От 20 март та чак до 29 в Азербайджан е официален празник на пролетта - Новруз Байрам. Тогава са официални почивни дни. Хората бягат от шумния град. Някой заминават за чужбина, други си отиват по родните места за да се насладят на празничните дни, близо до роднините си, до семействата си, до родителите си. Интересното е, че в Азербайджан 4 седмици преди 21 март започват празничните дни. Всеки вторник от тези 4 седмици се смята за празничен ден. Всеки вторник е наречен на една от земните стихии - Въздух, Огън, Вода и Земя.  Последния вторник наречен на Земята. Във всеки дом се прави Хонча, която се слага на масата. В средата на Хончата се слага - Семени. Това е прораснало жито - символа на Новруз Байрам, символа на пролетта.



Разбира се и в нашия дом има Хонча. На голяма, обикновено кръгла табла, семенито се слага по средата, украсено с червена лента. Около него се нареждат различни ядки и орехи, сушени плодове и сладки, боядисани яйца. Задължително се слагат и свещи. Техния брой трябва да е толкова, колкото са членовете на семейството. 


Вечерта в последния вторник, преди голямото тържество, когато цялото семейство се събира на празнична вечеря, светлините се гасят и се запалват свещичките. Всички си пожелават здраве, щастие, късмет и берекет през годината.




Задължително на масата присъстват и тези невероятни кифлички - Шор Гогал. Рецепта предавана от поколение на поколение. А сега и на мен. Двете със свекърва ми направихме 80 броя :))) - за три семейства. Много ароматни и вкусни. Хапват се задължително с чаша сладък чай. Обещавам, приятелю, рецептата в следващата ми публикация. Мислех да я напиша тука, но тази необичайна вкусотия заслужава отделен пост. Някога всичките сладки и разните други печива за празника жените са приготвяли сами. Сега, в наше забързано време в повечето случай, печивата се поръчват или се купуват от сладкарниците. Но в нашето семейство традицията се спазва и нещата се приготвят от нас, по-силната половинка - жените :))).



Пролетта дойде. Тя вече е тука с повечето слънчеви дни, с пропукалитисе  пъпки по дърветата, с пеещите птички на всякъде.




За празника на първата пролет града се украсява. Пред Моминската кула(Девичья Башня) на стария град "Ичеришехер"в Баку, се слага голямото семени.


В стария град се организира панаир на който се събира целия град. 
Главните герои на празненството - Кечал (от ляво) и Кьоса. Те прогонват зимата, забавляват хората, носят радост за всички в тези дни.


Тези дни и малки и големи си слагат някой атрибут от националните кавказки одежди. Един истински кавказец...Обожавам тези шапки. Толкова са меки и топли, направени от овча вълна.


На панаира се запознахме с един известен в Азербайджан музикант и актьор, певец и майстор на своя музикален инструмент, който се нарича Зурна.


 Имаше и малки красавици - истински азербайджанки :))) 
Не можах да не снимам тази малка кукла :)))


Мноооогооооо серьозна млада дама :)))


И възрастни не по малко колоритни :))


Всички се радват на пролетта, и природата и хората...






Прекрасна ухана пролет...Вишна до стените на крепостта на стария град.


Кулминацията на празника е да се събират всички около празничната трапеза на 21 март вечерта. Краля на всяка азербайджанска трапеза е пилафа. В нашето семейство пилафа се приготвя от свекърви ми. Да ми е жива и здрава много години.




 В Азербайджан има над 160 вида пилаф. Този се казва "Дюшеме"...и е уникално вкусен. Рецепта ще представя в следващите публикации. Смело мога да кажа, че се научих да го приготвям. Нещо много много вкусно.
След вечеря всички излизат на двора, палят огньове и  ги прескачат за здраве и берекет.
Децата тичат по улиците и пред всяка порта слагат шапки, звънкат на вратите и бягат, а стопаните им пълнят шапките със сладки, ябълки и боядисани яйца :)))) 
Много красив обичай, който в наше време повече се спазва по селата, за съжаление.


На следващия ден заминахме на село и ето, как ни посрещна двора. С голяма поляна от малки сини цветчета, зелена тревичка и пеещи птички, +16 градуса и топло слънчице.



Живота се събужда от зимната дрямка...


Едно малко паяче си е приготвило вече пайжинката на терасата, за пролетен лов на мушички :)))



Двете ни български мартеници вързани в двора в Азербайджан, подарени ни на 3 Март от наши сънародници.


Огряна от вечерното слънце дюла, започна да показва своите малки листенца.


Навсякъде цъфтят глухарчета. Пролетта дойде и живота се е събудил. 


От цялото си сърце ти желая, приятелю, всяко едно твое желание да се сбъдне. 
Бъди жив и здрав. Щастие, късмет и берекет ти пожелавам на теб и твоите близки.


Така сме посрещнали първата пролет в Азербайджан. Зимата си отиде. Идват топли дни и вечери с аромат на треви и цветя, с пеенето на птички и щурчета.
До скоро, приятелю и Честита Първа Пролет :)))

12 март 2015 г.

Един месец преди Великден - Козуначен кекс

Точно след два месяца домовете ни ще заухаят на козунак. Домакините ще приготвят празнична трапеза за своите близки, за своите семейства. И след като напълно оздравях, след 3 седмици боледуване, днес искам да ти предложа, приятелю, една много лесна и вкусна рецепта с аромат на Великден. Това е Козуначен кекс. За тези, които спазват пост - Бог да ви помага. Знам колко е трудно. 
Снимките не са от новите. Правени са в онзи период, когато живях в Прага.  :)
Колкото пъти и да правя този кекс, винаги става разкошен.
Тука едно другарче ме попита:Защо са козуначени ?..
Ами защото ухаят и имат вкус на козунак :)))

Продукти:
3 яйца
1ч.ч. прясно мляко
1ч.ч. захар
½ ч.ч. олио   
½ кубче мая или 1 пакетче суха мая
3ч.ч. брашно
1 кутия локум/шепа стафиди
4-5 с.л. какао
1 ванилия
щипка сол

Начин на приготвяне:
Разтворете маята в малко прясно мляко, брашно, захар и солта. Оставете да втаса. Отделно разбийте яйцата със захарта, след което прибавете втасалата мая,  хладкото прясно мляко, олиото, брашното и разбъркайте добре. Отделете 1/3 от сместа и към нея прибавете какаото. В подходяща форма изсипете бялата смес, върху нея нарежете локума на малки парчета и отгоре кафявата смес. Оставете малко да втаса, поръсете със захар и печете на 160º. 


P.S. Оригиналната рецепта не е с локум, а със стафиди. Отгоре поръсих с филирани бадеми.
Стават много ароматни и меки.
Аз използвах малки кексови формички.
Рецептата е от интернет, която имам от доста време...  :smile1:

Добър Апетит!

4 март 2015 г.

Лимонови мъфини, малка доза витамин С или продължаваме с лъжата :)

В къщи лимони ям само аз. Понеже били кисели и т.н. и т.н. От деца знаем: "Яш лимони за да си набавиш Витамин С". Е, след известни проучвания учените установиха, че съдържанието на този толкова нужен витамин в лимоните е минимално за разлика да кажем от шипките. Понеже тука от 10 дена карам един тежък грип, който постепенно отминава за моя радост. Защото, когато съм болна ставам непоносима. Всички и всичко ме дразни:)..Предполагам, че и ти си същия, приятелю. Не можеш нощем да дишаш. Всичко те боли. Кихаш без брой пъти...и останалите гадни неща, които съпровождат една настинка :(. През този период лимоните не свършват в къщи. Чай с лимон. Някаква гореща напитка пак с лимон. Само лимон или нарязан лимон, поръсен със захар. Страшно обичам сокчето, което се отделя след тази процедура. Абе лимони навсякъде и по цял ден :)..Та след като се почувствах мааааалко по-леко реших, че ми се дояде кекс с лимон или може би мъфини. Поразрових се из интернета и на един руски сайт открих тази рецептичка. После се оказа, че я има и на сайта "Гответе с мен!", приготвени от стопанката на сайта Юлия. И на още няколко сайта. Така че, ще ме извиниш приятелю, не знам кой ги е направил първи :).








Продукти:
1 лимон
3 яйца
300 гр. кристална захар
280 гр. брашно
1 1/2 ч.л. бакпулвер
200гр. кисело мляко
100 мл олио
1 ванилия











Начин на приготвяне:
Хубаво измиваме лимона и го подсушаваме. Остъргваме жълтата част на кората може с ренде или със специално ножче за това. Изстискваме сока.


Яйцата и захарта се разбиват хубаво, докато не побелеят. Слагаме към тях олиото, лимоновия сок, кората и разбъркваме с тел. Към пресятото брашно прибавяме бакпулвера и ванилията. Разбъркваме сухата смес и по лъжица слагаме към течната. Накрая слагаме киселото мляко и пак разбъркваме с лъжица или тел.
Формата за мъфини леко се намазва с олио. Слагаме хартиените кошнички. Пълним почти до ръба на кошничката, около 3 мм оставяме. Печем в предварително загрята фурна на 180*. Излизат 18 малки мъфинчета.













И така мъфинките са готови. Много приятни и много леки на вкус.
 А защо лъжата продължава ли?..Хи хи..нали вече споменах, че лимони ям само аз в къщи. Да не мислиш, приятелю, че ще разкрия картите си пред по-хубавата ми половинка. Амииии..много много му харесаха, дори и не попита какво има вътре. Бях доста учудена :)

Айде, за днес ще е това и  се оправяйте тези, които като мен сте малко настинали, а тези дето са здрави - пазете себе си и близките си и

Добър Апетит!

3 март 2015 г.

Честит празник, България!

Днес е много специален ден за мен, а смятам и за всички българи по света. Днес е 3 Март, денят на Освобождението на нашата мила Родина, на нашата България! Аз съм потомък на онези българи прогонени от земята си, от къщите си.  Прогонени от робството и немотията. Прогонени от ужаса на игото. Аз съм потомък на онези българи, които въпреки, че са започнали нов живот на чужда земя, успяха да запазят националността си. Успяха да запазят езика си, културата си и гордостта да се наричат българи. Аз се гордея, че съм българка и винаги съм се гордяла. Аз се върнах на родната си земя!
Аз вече се прибрах, майко България! Дори и сега да съм далеч от тебе, вече никой не може да ме прокуди от земята ми, да ме накара да се отрека от Родината си.
Гордейте се, че сте българи, защото България не е купчина политици, България е всички ние в Родината и по света. 
България е нашето море, България  са нашите планини, България е нашата земя, 
България сме ние!!!
Честит празник, България!


Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.


Иван Вазов /Пряпорец и гусла/ 

Обичам те, моя България !