23 февруари 2015 г.

Здравей и довиждане, зимо.. Черпя те със "Соютма от агнешко"

В събота ходехме на пазар или както казват в Азербайджан - на пазарлък :) Когато трябва да ходим за месо, винаги го правим заедно. В Азербайджан не е прието жена да ходи сама на пазаря, особено, ако пазаря е за месо. Този път не сме стигнали до месарския пазар, а се спряхме на едно магазинче не далеч от нас. В това магазинче продават изключително месо и приготвят шашлъци. Магазина се нарича "Берекет" :)..Ако ти се доял хубав шашлик или пиленце на грил прясно опеченки, поръчваш, изчакваш 15-20 минутки и готово. Може разбира се и да се обадиш по телефона и куриера ще ти донеса поръчката до врата на апартамента ти. Много ми харесва това, че тука в Азербайджан винаги ще си купиш прясно месо. Животните се колят всеки божи ден. По магазините почти няма да видиш застояло месо по витрините. Та да си дойда на думата. Имаше разнообразие от месенце. Имаше и агнешки джоланчета, много апетитни. Реших, че в неделя ще приготвя едно вкусно ястие от азербайджанската кухня. Малък сюрприз за половинката. Докато се прибирахме в къщи, бавно бавно разхождайки се, започна да вали  сняг. 

Този сняг дето чакам от една година. Малките снежинки се гонеха с  вятъра и с цялата си сила се забиваха в кожата на лицата ни. Все едно някой те боцка с игла бързо бързо. Подгонвани от силния бакински вятър и падащите снежинки най-сетне се прибрахме. Все едно усещах, че времето ще се развали, като намислих това ястие. Много е подходящо за студена снежна зимна вечер.. И така днес ще си хапнем..Соютма от агнешко :)))








Продукти:
2 джоланчета(или толкова колко хора ще сте, по 1 джоланче на човек)
4 малко по-големи от средното картофа( по 2 картофа на порцията)
1 гл. голяма стар лук
1 ч.л. суха мента
1 ч.л. прясно счукан черен пипер
щипка шафран
сол на вкус

За сервиране:
1/2 кофичка кисело мляко
3 ск. чесън





Начин на приготвяне:
В тенджера с широко дъно слагаме джоланчетата. 

Сипваме вода колкото да не ги покрива с един дебел пръст. Щом кипне, отпенваме хубаво. Намаляваме котлона на най-слабата степен, слагаме цялата глава лук, предварително почистена. И така под капак оставяме да се вари до пълното сваряване на месото, около 2 часа. Шафрана се стрива хубаво в хаванче и към него сипваме 1 черпак от бульона, разбъркваме. 

Щом месото е готово, слагаме обелените картофи, както са така цели. Слагаме прясно счукания в хаванче черен пипер, сол, стрита суха мента, шафрана заедно с больончето.

Оставяме под капак на слаб котлон, докато не се сварят картофите. Щом картофите са готови, изключваме котлона и оставяме нашето ястие за около 15 минути да си поеме от всичките подправки. През това време разбъркваме киселото мляко със счукания чесън. 



Сервираме в дълбоки купички с по едно джоланче, картофче - едно или два, киселото мляко с чесън и филия топъл хляб.


Прекрасно ястие за зимните дни. Ех, и снежец да имаше повече време. Благодаря ти майко природо за този прекрасен миг, който ни подари. И няма значение, че сняг е имало само 24 часа...Бях искрено щастлива да усетя бодливите ти снежинки, зимо.. 

До скоро! До следващата година, когато ти отново ще дойдеш в южния град Баку. Ще ни изплашиш със силните си ветрове, но само за малко. За няколко часа аз пак ще се превърна в онова малко момиченце, което стои на балкона и се опитва с устни да хване поне една ледена снежинка...

 А хората забързани за някъде ще се сливат в едно цяло с железните си коне, които тихо си отпочиват под снежното одеялце, докато човека не ги повика.


Липсва ми снега. Липсва ми истинската зима. Липсва ми хрускането на снега под краката, докато дълго се разхождам из празните улици на града.

Добър Апетит!

21 февруари 2015 г.

Най-обикновена торта :)

Не смяташ ли приятелю, че обикновените торти са най-вкусни. Уж семпла, уж нищо такова. Тежките кремове и часове във кухнята, но резултата понякога е доста добър. Това е една такава торта от руската кухня. Съвсем семпла, но много много вкусна и много лека. Ако не ти се сиди много време в кухнята, но ти се яде тортичка, спретни тази най-обикновена торта и се наслади на почивните дни.

 Продукти за един блат:
1 кутия посладено кондензирано мляко
2 яйца
1 ч.ч. брашно + 1 пакетче бакпулвер
2 с.л. какао само за единия блат

За сиропа:
500 гр. вода
1 ч.ч. захар
3-4 с.л. коняк

За крема:
500 гр. заквасена сметана
1 ванилия
2/3 ч.ч пудра захар или 1 ч.ч. кристална захар
сушени сини сливи/орехи/мед по желание

Начин на приготвяне:
Първо приготвяме сиропа, за да може той да се охлади напълно. Кипваме водата, сипваме към нея захарта и ванилията, оставяме да къкри около 5 минути. Махаме от котлона и сипваме алкохола вътре. Оставяме на страна да изстине.
За тази торта е най-добре да направите 2 блата. Така че продуктите се увеличават двойно. Смесваме продуктите за 1 блат. Печем във форма с диаметър 26 см на 160* с вентилатор до готовност. Проверяваме блата с дървен шиш. По същия начин се приготвя и втория, като му добавим какао. 
Щом изстинат нашите блатове ще направим крема. Продуктите за крема се разбиват с миксер до пухкава консистенция.
Подреждаме нашата торта. Всеки блат се разрязва на 2 с помощта на конец. Слагаме белия блат сиропираме, намазваме с крем. После слагаме кафявия блат и отново повтаряме процедурата. Тортата се намазва с крема от всичките страни и се посипва със  смлени орехи.


P.S. Тази торта се прави без какао, но аз реших да вкарам малко цвят. Може да сложите нарязани на ситно сушени сини сливи между блатовете. В сиропа да добавите мед. Или може да сложите между блатовете някакви плодове от рода на банана или ягодка. Вариантите са много. Всичко зависи от вашата фантазия. 
Да и още нещо, тортичката става доста висока :)
Рецептата е от руски сайт, който вече не си и спомням. Ей така, записана на едно хвърчащо листче и си виси на хладилника :)

Добър Апетит!





18 февруари 2015 г.

Идея за "лудото тесто" на Ваня

Напоследък в нета се появи една чудна рецепта на Ваня Джорджевич за лудо тесто. Реших и аз да го опитам. Тестото от тези, които слагаш в хладилника за няколко часа или за цяла нощ, и на сутринта имаш прекрасно бухнало тестенце за мекички или други закуски. Мекиците бяха първото, което опитах и станаха разкошни. Всички знаят как се правят  - просто късаш от тестото, сплескваш топчето, разтягаш и пържиш в повечко олио. Днес ще ви предложа от това тесто една вкусна усукана питчица с плънка

Продукти за тестото:
250 мл топло прясно мляко
1 с.л. захар
2 с.л. брашно
2 с.л. суха мая

1 кг брашно
400 мл кисело мляко
1 бакпулвер
3 ч.л. захар
1 ч.л. сол
4 с.л. олио
2 яйца

Плънка:
1 ч.ч. задушени зелени подправки
1/2 ч.ч. натрошено сирене
50 гр. краве масло

Заливка:
2/3 ч.ч. заквасена сметана
1 яйце
20 гр. краве масло


Начин на приготвяне:
Плънката се приготвя по тази рецепта ТУК, като не се слагат яйца. Оставяме да изстине. 
Топлото прясно мляко, 1 с.л. захар, 2 с.л. суха мая, 2 с.л. брашно - се объркват в купичка. Затваряме с домакинско фолио  и оставяме на страна да шупне.
Към пресятото брашно слагаме бакпулвера, захарта, солта. В средата правим кладенче. Слагаме леко разбитите яйца, шупналата мая, киселото мляко, олиото. Омесваме меко не лепнещо тесто. Взимаме голям плик, отвътре го намазваме с олио. Слагаме нашето тесто. От плика изстискваме целия въздух и го връзваме най-отгоре. Слагаме в хладилника за 4 часа или за цяла нощ.


Взимаме половината от тестото и го разтягаме на правоъгълна кора. Горе долу около 0,5 см дебелина.  Намазваме кората с разтопеното масло. Поръсваме с зелената плънка. Отгоре с натрошено сирене. Завиваме на стегнато руло и усукваме хубаво. Слагаме в тавичка с диаметър около 26 см, на охлювче. Отгоре заливаме с разбитата сметана и яйце. Слагаме няколко бучки масло. 
Печем на вентилатор на 160*  до готовност.

P.S. Използвах половината тесто, защото другата половина сме изпапкали на мекички, вкусни и топли :)
Ако ще правите питката от цялото тесто увеличете плънката двойно.

 Добър Апетит!

15 февруари 2015 г.

Спомен от детството - Бяла риба в доматен сос

Забелязах, че рибка отдавна не съм показвала. Да не си помислиш, приятелю, че не хапваме. Ама нещо съм пропуснала този момент. :) Но винаги мога да наваксам. Когато бях дете, майка често е приготвяла това ястие. Беше едно от любимите ми. Рибката ставаше много нежна и направо се топеше в устата. Много обичах да си топя хлебчето в соса. Та и до ден днешен го правя. Отидох до магазина, избрах едно голямо парче бяла риба. Половинката естественно веднага въпроси: Ама какво ще готвиш? Защо със сос и още куп въпроси, докато стигнем до касата. Защо винаги се съмняват?..Нима не сме се доказали, като домакини. И че всяко нещо, което готвим е за тях, за нашите по-силни и по-прекрасни половинки :) И естественно се съобразяваме с техните вкусове. Е, понякога ги лъжем, ама съвсем малко. Като например историята за Тиквените Мъфъни. Че те са толкова вкусни, но нали не ядем тиква. Какво  трябваше да направя? Е, не съм излъгала, само не казах, че вътре има тиква. Ела, да видиш, приятелю, как яде и се наслаждава на вкуса им :)..
Уф, съвсем  се отплеснах..
Днес ще готвим рибка. Едно леко и вкусно ястие, след вчерашното празнуване 3 в 1...


Продукти:
700 гр. бяла риба
1 гл. стар лук
800 гр. консервирани домати
брашно за паниране
олио
сол
картофи за гарнитура

Начин на приготвяне:
Рибата хубаво се почиства. Измива се и се нарязва на шайби около 1 пръст дебели. Посолява се и се овалва в брашното. Изпържваме в горещото олио до златисто. Лука се нарязва на ситно и се запържва докато стане стъклен. Доматите се смилат и се сипват към лука.  Задушаваме около 15 минути  и подреждаме рибата в соса. Задушаваме още около 20 минути на много слаб котлон. Сервираме с картофено пюре или само с варени картофи, нарязани на едро поръсени с черно пиперче.


P.S. Може да изполвате и филе от бяла риба, особено ако решите да приготвите тази много лесна вкусотия за вашите гости.

Добър Апетит!

12 февруари 2015 г.

Едно сладко изкушение за влюбените - "Синабон"


Понеже съм на вълна Франция тези дни. Пък и сме на прага на празника на Любовта. И няма значение празнувате или не. Макар, че аз смятам, че трябва да се празнува. Какво като не е наш. Та това е един хубав и светъл празник. Празник на най-прекрасното чувство, което може да изпита човека. И нека казваме и  показваме на любимите си хора колко много ги обичаме, защото живота е много кратък и не ни чака. Любовта е сладка следобедна дрямка. Любовта са очите на любимия човек до теб. Любовта е полет над вселената,  въпреки, че нямаш криле.
Любовта е болка и тревога за любимите ни хора. 

И както е написал Жан Д`Омерсон в "Историята за скитащия евреин":
"Любовта позволява да избягаме извън вечните окови. От вечния възход, който е само вечното падение. Тя ни тика извън самите нас. Тя разчупва дяволския кръг. Да обичаш значи да забравиш света, минаващото време, нещастието, че съществуваш. Значи да забравиш себе си в полза на нещо друго. Значи да откриеш истината отвъд привидностите и да избереш трайното пред мимолетното."


"Свети Валентин" винаги е свързан с нещо сладко. Обикновено с шоколад. Аз реших да наруша традицията и да ти предложа, приятелю, нещо по-различно, но много много вкусно..Едни френски кифлички"Синабон". Тука в Баку по тях са полудели. Реших да опитам да ги направя и всичко стана чудесно.  И така да продължим...


Чаена Чаша - 250мл

Продукти за тесто:
200мл прясно мляко
2 с.л. суха мая
1 ч.л. сол
2 яйца
70 гр. масло
4 ч.ч. брашно + 1с.л. глутен
1/2 ч.ч. бяла захар
1 ванилия

Продукти за пълнежа:
1 ч.ч. кафява захар
4 с.л. канела
70 гр. краве масло

Продукти за глазурата:
60 гр. краве масло
1 ванилии
1 1/2 ч.ч. пудра захар
1/4 ч.ч. топено сирене в кутийка( за мазане, натурално)

Продукти за глутена:
260 гр. брашно
170 мл хладка вода


Начин на приготвяне на глутена:
Омесваме от водата и брашното тесто и го оставяме за 50 минути покрито в купа. След което взимаме една по дълбока купа. Сипваме хладка вода и започваме да мием нашето тесто внимателно. Тази процедура се продължава около 40 минути, като постоянно сменяме водата с чиста. Аз слагам купата в мивката и така ми е по-лесно. Миете и месите тестото във водата, докато не ви остане една гумена консистенция, която се разтяга, но не се къса. Става жълто на цвят. Остатъка може да замразите и когато ви потрябва да го използвате.


Начин на приготвяне на тестото:
Към пресятото брашно слагаме сухата мая и разбъркваме.
Към млякото сипваме солта, разбитите яйца, мекото масло, захарта, ванилията  - разбиваме с тел. Към брашното сипваме течната смес. Слагаме и 1 с.л. от глутена. Омесваме средно тесто. Оставяме на топло да удвои обема си. Към кафявата захар слагаме канелата и разбъркваме.

Докато нашето тесто втасва ще направим глазурата. Смесваме в купичка сиренето и мекото масло. Към тази смес на порции добавяме пудрата захар, ванилията и разбъркваме - нашата глазура е готова.
Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с размери горе долу 45см х 55см. Намазваме кората с мекото масло и посипваме с канелената захар. 


Завиваме внимателно на стегнато руло. 


С помощта на остър нож или тънък конец нарязваме нашето руло на пънчета с ширина 4 см. Внимателно да не развалим формата на нашите кифлички. Подреждаме в тава с хартия за печене. Подреждаме така, че да има разстояние между тях. 


Слагаме в предварително затоплена фурна на 160* с вентилатор.
Печем около 20 минути до златисто.


Щом извадим нашите кифлички от фурната, веднага ги поливаме с глазурата. Върху всяка кифличка слагате по една чаена лъжичка от глазурата. От топлината на кифличката глазурата ще се разтопи и ще се разлее отгоре.


Нашите кифлички са готови.


Сервираме топли  с чаша прясно мляко.


P.S. Към плънката следващия път бих сложила 2/3 ч.ч кафява захар.
Към глазурата бих сложила само 1 ч.ч пудра захар.

Знам, че някой ще кажат, че с този глутен и тъй нататък. Тази рецепта изисква допълнително количество глутен. 
И разбира се не се препоръчва за хора чувствителни към него. 
Ако искате, разбира се може да направите тези възхитителни кифлички и без добавката на глутен.
Аз спазих всичките изисквания към тази рецепта и бях отново възхитена и пленена от Франция.


Изненадайте любимия си човек за празника с нещо по-различно от традициите.

Обичайте се и бъдете обичани!

Добър Апетит!

9 февруари 2015 г.

"Boeuf Bourguignon" от Джулия Чайлд или как се влюбих във Франция

Казват, че любовта минава през стомаха. Определено този, който го е казал, е бил прав. Бях впечатлена от една история за прочутата американска готвачка Джулия Чайлд. Интересното за нея е, че е започнала да се учи да готви на 33 години. Поради работата си и  тази на мъжа си пътуваше много. Тези пътувания преоткриха за нея невероятния и разнообразния свят на кулинарията. Тя е била родена на 12 август 1912 година. С дядо ми са били набори. :) Съпруга й го пращат в Париж на работа, в американското посолство. Тя дълго се чуди с какво да се захване. Скучните срещи с жените на работниците от посолството бързо й омръзнаха. Тя се е записала на кръжок по шиене на дамски шапки. Но това явно не й носело много удовлетворение. Имаше нещо, което тя е обичала много и това да хапва вкусно. Идеята й подхвърли нейния съпруг, да се захване с кулинария. Тя се записа на най-скъпите курсове за кулинария в Париж - "Кордон бльо". И така започна нейната история, като шеф-готвач. Тя е написала доста книги свързани с готвенето. Една от които много ме впечатли и именно за френската кухня. Невероятните рецепти, които тя е подбрала и така хубаво ги е описала. След като изгледах и филм за нея, бях решена да приготвя нещо от нейната книга. Не можах да подмина прочутото "Телешко по бургундски" или както е в оригинал "Boeuf Bourguignon". Е, какво мога да кажа - определено съм впечатлена от това ястие. Преместисе от обикновен запис в тефтера ми в графа любими и невероятно вкусни.
Днес приятелю, ще споделя рецептата на прочутата Джулия Чайлд и нейния невероятен 
Бьоф Бургиньон.
 
  
 
Продукти:
1,5 кг говеждо
1 гл. стар лук
2 моркова
170 гр. бекон
2 с.л. брашно
1 шише червено вино
3 ч.ч говежди бульон
1 с.л. доматено пюре
3 скл. чесън 
1 ч.л. сух майоран
1 ч.л. сух мащерка
25 бр. малки лукчета
4 с.л. краве масло
10 с.л. зехтин
букетче от магданоз, дафинов лист и мащерка
500 гр. манатарки
1-2 с.л. бьор мание
сол на вкус
1/2 ч.л. млян черен пипер

Продукти за бьор мание:
100 гр. краве масло
120 гр. брашно


Начин на приготвяне на Бьор Мание: 100 гр. меко краве масло смесваме със 120 гр. брашно. Получава се меко тесто от което оформяме топки с размер на орех. Може да се замразят и после да се ползват за сгъстяване на сосове. За ястието ползваме 2 бройки.


Начин на приготвяне на ястието:
Месото се почиства от жили и ципи. Трябва да не е мазно. Нарязва се на кубчета около 3х5 см. Хубаво се подсушава с кухненска салфетка. 


Бекона се нарязва на ситни кубчета около 2х3 см. Загряваме около 6 с.л. зехтин изпържваме бекона до златисто. След като бекона се зачерви, махаме го настрана в една купичка. 


В същата мазнина изпържваме на порции нашето месо до златисто. Ако прецените, че мазнината ви е малко може да долеете още малко. Когато сложите последната порция месо да се пържи, пуснете фурната да загрее на 230*. Изпърженото месо преместваме към бекона. 1 гл. лук се нарязва на тънки ивици. Морковите на едри парчета. В същата мазнина изпържваме съвсем леко нашите зеленчуци. Вадим ги в отделна чинийка. В тигана, в който сме пържили зеленчуците, слагаме бекона и месото. Слагаме 2 с.л. брашно, сол, черен пипер разбъркваме и слагаме във фурната за 4 минути. Вадим, обръщаме и слагаме за още 4 минути. Уверявам те приятелю, че това време е напълно достатъчно да се зачерви хубаво нашето месо. След което изсипваме месото в дълбока огнеупорна тенджера. Към него слагаме изпържените зеленчуци, виното, 2 ч.ч. от бульона - течността трябва да покрива месото. Слагаме доматеното пюре, счукания чесън, майорана и сухия тимян. Кипваме на котлона, слагаме капак и преместваме във фурната. Задушаваме така около 3 часа на 140*-150*. 


През това време в 4 с.л. зехтин и 4 с.л. краве масло запържваме нашите лукчета до кафяво. Изваждаме ги в отделна чиния. В същата мазнина слагаме нарязаните на едно гъби. Запържваме до златисто. Връщаме лукчетата. Сипваме останалия бульон, слагаме дафиновия лист, ситни магданоз и ситния тимян( може и като връзка да се сложат), сол, черен пипер -задушаваме на слаб котлон 10 минути. 
След 3 часа вадим нашето месо и сипваме към него гъбения сос. Внимателно разбъркваме, слагаме капака и задушаваме още около 45 минути.


В готовото ястие сложете бьор манье и оставете под капак за няколко минути.
Сервираме задължително с варени картофи(пюре) и задушен грах с масло и чаша червено вино. :)

P.S. Нямах манатарки затова използвах култивирани печурки. 
Вместо пресен тимян ползвах сух.
Когато сложите бьор манье в ястието леко разбъркайте и изчакайте да се разтопи, като бъркате съвсем внимателно.
Толкова малки лукчета не намерих, затова използвах най-малки които имах и намалих количеството.
Може да се използва и телешко месо. Времето на приготвянето на ястието се намалява.

Когато започнах да готвя осъзнах, че нямам толкова голяма тенджера за фурната. Но на помощ дойде отвертката. И на една от тенджерите бяха свалени дръжките(добре, че са прикрепени с болчета) :))))))))))))))))


Толкова силно съм впечатлена от рецептата, че отварям категория 
"Вкусотиите от Джулия Чайлд". 
Времето, което ще ти отиде приятелю, за да приготвиш тази вкусотия е доста, но те уверявам, че си заслужава всяка една хапка от това великолепие от вкусовете. 
Тънкия вкус на виното се смесва с аромата на тревичките. 

Ах, Франция.!..

Je t'aime...!...



Добър Апетит!