26 ноември 2014 г.

Чудесата на село Киш, Азербайджан

Всеки ден Азербайджан ми поднася от своите подаръци. Всеки ден аз приоткривам по малко врата на чудесата в тази страна.
Има едно малко село в Азербайджан, наречено Киш. Намира се на 450 км от столицата Баку. Учуди ме това, че нито един от моите познати, азербайджанци, никога не са ходили до това село. Посещават съседните градове, но до това село така и не стигат. Приятелю, ако някога дойдеш до Азербайджан посети това село, уверявам те няма да съжаляваш. Дори и малък шанс да имаш отиди. 
Хвани си кола или влак и отивай.
Ние заминахме в поредното ни малко пътешествие с влак и това беше чудесно. Влака тръгва в 21:15 от централната гара в Баку. На сутринта, в 7 часа, ще си на гарата на град Шеки. Там спокойно ще си вземеш шофьор, който за 15 евро ще те закара до селото за около 40 минути. И докато пътуваш ще имаш възможност да наблюдаваш невероятното събуждане на слънцето. Ще имаш възможност да се насладиш на красота на изгрева над кавказките планини. Времето беше невероятно, спокойно и слънчево. Колкото повече се доближавахме към селото толкова по високи ставаха планините. Колкото и да пишат по медиите за това място, това е нищо в сравнение с това да го усетиш сам. Да усетиш въздуха, ухаещ на дивата гора, да зърнеш с очите си високите снежни планини. Нима има достатъчно думи с които да опиша красотата на природата, да мога да пресъздам цялото вълшебство на това място. Нима има достатъчно думи с които да опиша лицата на местните хора, които се обръщаха подири ни и се усмихваха. Те вече свикнаха да виждат извънземни. Защото точно така изглеждаме на това девствено място. С куп техника, огромни раници, протрити дънки и почти военни обувки приличаме на извънземни, търсещи чудеса на тази земя.
 Нашата цел беше една стара християнска албанска черква в това село, за която много се пише и говори. Щом навлезнахме в селото, помолихме шофьора да спре и нататък тръгнахме пеша. Чакаше ни тежък и стръмен път нагоре по улиците. Искахме да се насладим на цялата красота на това изумително село. По някои улици текат малки рекички и трябва да се прескачат. Хората са им направили път дори през собствените си огради. Те направиха малки отвори през които рекичките си текат надолу към по голяма река. Улиците, къщите, оградите всичко тука се строи от речен камък. Напомни ми за някой места в България, която толкова ми липсва. Имам чувството, че тука - на 2500 км, аз във всяко кътче се опитвам да намеря прилика с нея, с моята единствена любов...

Но да продължим, приятелю, сега сме във Киш, убедена съм, че ще ти е интересно.




  
Кристално чиста планинска вода...



Съветвам те приятелю, да си вземеш удобни обувки, токчетата остави за светските партита. Труден е пътя нагоре. И докато се изкачвахме селото се събуждаше. От време на време от някой двор, пътьом, излиза някоя симпатична кравичка и тръгва надолу, отива си животинката на паша. 



И ето на края на една от стръмните улици се появи тя, нашата черква. Все едно се издига от земята на фона на планините.









Тънки и дълги прозорци, през които слънцето успява да промуши своите лъчи и да огрее стените на тази приказна черква, тука в страната на Исляма.






 
Изглежда много величествена на фона на толкова синьо небе. Една приказна магия в планините на Азербайджан.
Черквата отдавна не работи, в нея е създаден музей. Това е най-необичайното място в селото. От цял свят се стичат учени и познавачи да разгадаят тайните й. Но за сега тя мълчи, а може би така е по-добре. 
И тайните й не са за нас все още, не са за нашето поколение.




Една от тайните на черквата, приятелю, е част от стената там в дъното, където е олтара. От дясната му страна има едно място, където можеш да си намислиш желание и казват, че се е сбъдвало. Обикновено насам идват двойки на които съдбата не им дава рожба. Взимат една монетка от джоба си и допират до стената, като в същото време намислят си  желание и тогава стотинката залепва за стената. В черквата имаше една жена, която се грижи за това място. Тя каза, че желанието ни трябва да е много голямо, но и вярата също. Моята монетка не залепна веднага, може би от това, че ръцете ми трепереха, дали от студа, който ме пронизваше в този момент или от вълнението, което ме е обзело в желанието ми да се залепи стотинката за стената. а може би от това, че вярата ми е изгубена и аз не вярвам в чудеса. Но после залепна. На мъжа ми монетката залепна веднага и на жената също. Докато държеше монетката съвсем леко с пръст тя все повтаряше - В името на Господа! В името на Господа! Дали се сбъдват желанията? Аз не знам приятелю, все още не знам. Но в този момент аз се убедих в едно от мненията ми, че само религиите са различни, а вярата, вярата е една. Ние бяхме там тримата - аз-българка и християнка, мъжа ми и тази жена - азербайджанци и мусулмане, стояхме заедно в божия дом, под един покрив. Не знам какво е, магия или божествена сила, но факта си остава факт - монетите висяха пред очите ми, залепнали за стената. И ако се вгледаш малко над монетите ще видиш образа на Богородица и младенеца. За съжаление не можах да направя снимките. Снимах, но нито една снимка не стана, освен тази на монетите.
Не мога да си го обясня.





Около черквата има не много голямо дворче с дървета и цветя. Само ако можеш да видиш приятелю, как се грижат хората за това място. Двора и черквата е едно много много светло място. Когато преминаваш прага на портата все едно слънцето е събрало всичките си лъчи на едно място. Толкова е спокойно тука. За черквата и двора се грижат местните хора, които изповядват Ислям. За тях това е много свято място. 

Религиите са различни, Вярата е  една!





Ако си мислиш приятелю, че магията приключи, дълбоко се заблуждаваш.. Не, не е приключила. В двора на черквата има един голям камък, който наричат Камъка на Желанията. При него докарват малки дечица, които страдат от тежки и неизлечими болести. Слагат ги на него да поседят, а родители им през това време се молят на Господа да оздравеят чедата им.


Тук на това необичайно място човек се зарежда с толкова положителна енергия. В двора има пейки на които може да поседнеш и ей така да се насладиш на прекрасната гледка към планините, да подишаш кристално чистия въздух и изобщо да се откъснеш от суетата на всекидневието. Когато сидях и се наслаждавах на гледката, разбрах защо са я построили точно тука, на фона на Кавказ. Има някаква магия тука в цялото това съвършенство.



След черквата, забеляза ли приятелю, че постоянно я наричам черква, точно тази дума според мен е най-подходяща за нея - Черква. Та след черквата отидохме на разходка из селото. 



Интересни къщи, които почти нямат прозорци към улицата.






Подготвено сено за зимата.



   
Къщата в която отседнахме беше приказна. В нея може да отседнеш приятелю, само за 15 евро на нощ със закуска.






След разходката из селото отидохме да огледаме красотите извън него. Не знам толкова думи за да ти опиша цялата тази красота. Може би не трябва нищо да казвам...













След дългата разходка огладняхме и както знаеш, приятелю, моите пътешествия са преди всчико кулинарни, не можах да не снимам вкусотийките, които хапнахме в планината.
 Супичка от домашна кокошчица, топъл  домашен хляб, домашни туршийки и зеленийки. И разбира се по чашка домашна ракийка от дрян. 
Много много силна :)))




Върнахме се в селото. Разходката, храната, изгледите бяха приказни. Вечерта прекарахме в къщата при нашите домакини. Пихме чай с най-различни домашни сладки вкусотии и дълго разговаряхме. В печката се чуваше, как пука огъня, почувствах се като в приказка. След дългите разговори излезнахме на терасата. Въздуха беше невероятен, свеж и леко мразовит. Така стояхме сигурно около час и се наслаждавахме на звездното небе. Само в планината може да видиш такова небе, приятелю мой. И изведнъж цялата тази идилия беше нарушена от виещ вълк. Да да, приятелю, точно така - вълк. В този регион има вълци и мечки.  Някъде там високо в планината, в тъмнината на нощта, се чуваше самотен вълк и всички кучета в селото започнаха да лаят, все едно искаха да предупредят, че те пазят стопаните си и той да не смее да слиза в селото. Тази нощ спах като малко дете. В стаята беше толкова топло и уютно под тежкия домашен юрган.

След като се наспахме и хапнахме от вкусната селска закуска от пържени домашни яйчица, топъл хляб, домашно овче сирене, домашно сладко и мед, време беше да си ходим, да се завърнем в хаоса на града.
Утрото беше прекрасно!





Ела в село Киш, приятелю мой. И не само заради чудесата, а само заради тази невероятна атмосфера, която цари тук. Хората навсякъде ще те посрещат с усмивка и ще те разпитват откъде си и дали ти харесва в тяхната страна, в тяхното село. Ще те поканят да дойдеш тук през зимата, когато температури ще спаднат до -17-20 и ще навали толкова сняг, че къщите ще се изгубят в него. Това беше нашата разходка из това невероятно село. 
Надявам се Приятелю, че ти е било интересно и забавно с мен. 

До скоро, приятелю мой! До скоро наше пътешествие!

Статията ми село Киш на руски език публикувана на Day.az е ТУК