30 октомври 2014 г.

Благодаря ти, мила приятелко!

Вярвате ли в приятелството.?..Какво е за вас истински приятел или приятелка?..
Живота ни среща с различни хора, с добри и лоши... Интернета ни даде възможност да се срещаме и общуваме с повече хора. Едните си тръгват, други остават в нашия живот.. Има един човек на този свят. Тя живее в Родината ми, в България..Никога не сме се виждали в реалния живот. Докато живеех в България не се познавахме, за съжаление. Запознахме се на един готварски форум, който повечето от вас посещават...На този човек мога да споделя и най-съкровеното. Винаги ще получа подкрепа или съвет, винаги ще ми прати някоя топла дума. Често до сред нощ си пишем и се смеем заедно, тя там в България, аз тука в Азербайджан. Преди два дена получих от този човек едно малко колетче..Колетче от България...Знаете ли какво е да не се прибираш с години в Родината си...Всеки има причина за такова дълго отсъствие...Когато получиш нещо такова..с треперещи ръце отваряш колета. Сърцето ти толкова силно бие, че имаш усещането, че ще изскочи от гърдите ти. Не можеш да дишаш от вълнение..И не заради това, което има вътре, а заради въздуха който ще излезе от кутията..защото това е въздуха на България...българския дух...Отваряш кутията по лека и усещаш, как очите ти се пълнят със сълзи и лека по лека започват да се стичат по лицето ти...Това е един малък миг на щастие...
Мила Весе, мила моя приятелко, благодаря ти за тези сълзи..благодаря ти за аромата на България, който ми изпрати...


Благодаря ти за тази шепа китенски пясък..Много ми се искаше да го отворя и да пипна с пръсти , но вътре е морския бриз и въздуха на България...
..ще си го запазя...


Ти си един невероятен човек, благодаря, че те има!
Прегръщам те силно, мила, с цялото си сърце!



Корейска салата от моркови

Днес ще ви предложа една вкусна пикантна салата от моркови.Тази салата доста е разпространена в Русия и бившите съветски републики, наричат я "Морковка по-корейски". Варианти много, аз ще ви предложа този, който най-много ми харесва. Обикновено се приготвя пикантна, но ако не обичате люто, направете я без лютия пипер. Тази доза е за леко пикантен вкус. Винаги може да увеличите или намалите лютия пипер според вашия вкус.
Една малка подробност на тази салата, е начина по който се нарязва. Трябва ви едно специално ренде, което нарязва моркова на тънки дълки ивички.
  Задължително  се нарязва по дължина.


Продукти:
1 кг моркови
1/2 ч.ч. олио
4с.л. оцет
3 с.л. захар
1 ч.л. млян червен пипер
1/2 ч.л. лют млян червен пипер
1/2 ч.л. лют червен пипер на люспи
1/2 ч.л. млян черен пипер
1/2 ч.л. къри
6 скл. чесън
1 гл.стар лук
сол на вкус


Начин на приготвяне:
Лука се нарязва на ситни кубчета и се запържва в малко олио до златисто. 
Оставяме на страна да изстине.
Морковите се почистват, измиват се и се рендосват с помоща на такова ренде.




Захарта се смесва с оцета. Слагаме 4те вида пипер, къри и разбъркваме с тел или вилица. Доливаме олиото, разбъркваме. Изсипваме сместа към настърганите моркови, слагаме пресования чесън, солта, изпържения лук и внимателно разбъркваме. Аз използвам ръцете си, така съм убедена че няма да начупя моркова. Оставяме в хладилника за около 15 минути и нашата салата е готова за консумация. Аз винаги я правя вечерта или сутринта, за да може салата хубаво да се маринова. Идеална салатка за мезе.


P.S. Рецептата е от сайта "Поваренок"
Добър Апетит!

23 октомври 2014 г.

Първата ми официална статия

Мили приятели,
днес е  един специален ден за мен и аз бих искала да го споделя с вас. Вече разбрахте, че имам малка страст или хоби към писането на малки истории и фотографията. Бях ви писала, приятели, за няколко мои снимки, които бяха публикувани на най-големия информационен сайт на Кавказ Day.az.
След тази публикация бях поканена в редакцията, където ми  предложиха да пиша и снимам за тях. За мен това една сбъдната мечта и висока оценка на моята работа. Днес сайта публикува първата ми официална статия със снимки, която разбира се е на кулинарна тема. Статията е на руски език. Вероятно много от вас вече са разбрали, че владея доста добре този език и за сайта ще пиша на него. 
Статията може да видите  ТУК . 
За мен това е голямо постижение. Стигнах до извода, че човек може  да постигне нещо и без връзки и пари. Просто трябва малко смелост.

Искам да благодаря на моя съпруг, който винаги е вярвал в мен, дори и когато аз казвах, че нищо няма да стане. Че винаги ме е насърчавал да вървя напред. Благодаря на моята свекърва за вярата й в мен и подкрепата. Благодаря на едно младо момиче от Баку-Ляман, която е една млада дама и моя приятелка тука, за подкрепата й. Благодаря на милото ми другарче Весела, за нейните винаги топли думи и вярата в мен. Благодаря на всички вас за топлите ви коментари към моите скромни публикации.

Когато има хора, които ти дават кураж, подкрепят те и вярват в теб, ти винаги ще успееш.

Обичам ви!

20 октомври 2014 г.

Питката за имения ми ден

 18 октомври е деня на Св. Злата Мъгленска. Тя е  избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. 


 На този ден празнуват всички, които носят името й в това число и аз. Казвам се Аурелия, името ми е латинско, в превод означава Злата. Затова смятам този ден за свой празник. Не сме имали гости, ходихме със съпруга ми и приятелите ни да се почерпим на ресторант, но питка за здраве в къщи имаше. Във фейсбучното пространство много се изговори за една питка на Костадинка Иванова. Някога си я бях копирала, дойде и денят в който я изпробвах и не сгреших. Понеже нямам много голяма тавичка та 2/3 изпекох по класическия начин, останалата част от тестото със сиренце. Получава се страхотна, мека и вкусна питка.



Продукти:
350 мл прясно мляко и вода(1:1)
3 яйца
4 с.л. кисело мляко
4 с.л. олио
2 с.л. захар
1 кубче прясна мая/ 1 пакетче суха
1,200 кг брашно
1 с.л. сол

100 гр. краве масло за намазване
1 жълтък за намазване


Начин на приготвяне:
Пресяваме 1 кг от брашното в подходяща купа. Останалото оставяме настрана. На мен ми отиде 1,200 кг, но всичко зависи от качеството на брашното, затова не бързайте да използвате цялото. Винаги може да се досипе.


Смесваме млякото и водата 1:1, общото количество да се получи 350 мл.
В отделна купа загряваме малко от млечно-водната смес, сипваме маята(аз използвах суха), разбъркваме, слагаме 1/2 с.л. захар и няколко супени лъжици от пресятото брашно. Хубаво разбъркваме, трябва да се получи смес с консистенция на боза. 
Покриваме с домакинско фолио и оставяме на топло за 15-20 минутки да втаса.
Към пресятото брашното сипваме останалата захар, солта разбъркваме. Щом маята се надигне двойно слагаме я към брашното, като по средата му правим кладенче, полека започваме с вилица да разбъркваме. Слагаме и останалите продукти, яйцата предварително леко се разбиват. Омесваме меко нелепнещо тесто. Слагаме го в голяма тенджера, затваряме с капак или домакинско фолио. Загравяме фурната на 50*, изключваме. Слагаме тестото във фурната, така оставяме за около 1,5 часа да удвои обема си.


Втасалото тесто се разделя на 3 топки. Всяка се разточва на широка кора, намазва се с разтопено масло, навива се на руло. Рулото се разрязва на 2 по дължина и се преплитат двете парчета. Навиват се на охлюв и се слагат в тавичка с диаметър 30 см и поне 9 см висока. Останалите парчета по същия начин се навиват около средата. Оставяме отново на 50* във фурната да удвои нашата питка обема си. След което се намазва с разбит жълтък, олио и малко вода.
Печем на 160* до готовност. Проверяваме с дървен шиш. Ако прекалено бързо се запече отгоре, покрийте питката с парче алумиево фолио. Щом я извадя от фурната, веднага я измъквам с хартията от тавичката върху решетка и я намазвам с разтопено масло.


Добър Апетит!

17 октомври 2014 г.

Пилешки кюфтенца с майонеза

В хладилника винаги имаме пилешко филе. Всеки знае, че такова филе по своята структура е доста сухо. Днес ще ви предложа нежни, вкусни и сочни пилешки кюфтета с чеснов сос.


Продукти:
600-700 гр. пилешко филе
3-4 с.л. с връх майонеза
4 с.л. нишесте царевично/картофено
1 яйце
1/2 връзка магданоз нарязан на ситно
млян черен пипер
щипка сол
олио за пържене
За соса:
3 с.л. майонеза
2 с.л. кисело мляко
3 скл. чесън
млян черен пипер
щипка сол


Приготвяне на соса:
Първо приготвяме соса. Смесваме майонезата и киселото мляко, слагаме черния пипер, солта и счукания чесън. Всичко се обърква и се слага в хладилника докато направим кюфтенцата.


Начин на приготвяне:
Пилешкото филе се нарязва на ситни кубчета. Смесват се всичките продукти. Олиото се загрява на среден котлон. С помощта на лъжица загребваме от сместа и пускаме в горещото олиото. Изпържваме до златисто от двете страни.


Кюфтенцата се получават много сочни и нежни. Сервираме със сосчето. Може да изберете гарнитура по ваш вкус.

Добър Апетит!

15 октомври 2014 г.

Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е Грузия...


        Песента, която използвах е народна мегрелска. Района, който посетихме в Грузия е Мегрелия. Имах удоволствието да я чуя на живо и беше невероятно. 
Изпълнява известен грузински певец Зураб Соткилава. 
Ако искате да усетите духа на Грузия, пуснете си песента и се насладете на моя разказ.

                  

Здравей, мили мой приятелю!
Да ти кажа честно, домъчня ми за теб. Исках да те питам, обичаш ли морето?..Убедена съм, че много и че се опитваш, поне веднъж в годината, да се опънеш на пясъчните му плажове, да се топнеш в солената му вода, да се полюлееш на вълните му, да вдъхнеш от аромата му и тихо да наблюдаваш самотните чайки, които се разхождат привечер по вече опустелия плаж. И сигурно умираш от удоволствие да седиш на по-самотно място на плажа денем, под шареното чадърче и да гледаш някъде в далечината му, докато лекия бриз те милва. Задавал ли си някога въпроса: А какво има там, зад хоризонта? Какво се крие там, където изгрява слънцето? Откъде идва то при теб? Аз винаги се питах, докато си сидях на плажа на нашето моренце. Винаги ми беше интересно, откъде идва то, светилото ни. Е, съдбата ми предостави тази възможност.
Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е една прекрасна страна. Страна на високите планини, на страхотните шашлъци, на най-невероятната музика, на истинските мъже - това е Грузия. Това беше служебно пътуване за моя съпруг, за мен сбъдването на една мечта. Качихме се на влака Баку-Тбилиси в 20:30 и потеглихме. Влака много ме изненада, беше много чисто и приятно.
Настини се удобно, нашето купе е номер 4, приятелю.

На добър път!
 

Във влака сервират чай и кафе. Много ми се искаше чая да е в тези чаши, дето съм виждала по филмите, стъклена чаша с метална дръжка. 
На руски се казва подстаканник, демек подчашата. :)))
И ето го чая пристигна, точно в такава чаша, която се надявах да видя.


В Тбилиси, столицата на Грузия, пристигнахме към един часа на следващия ден. Веднага на гарата ни посрещна нашия шофьор и без да губим време, потеглихме към бреговете на морето, към малкия град Поти. Целта ни беше точно това градче, чакаше ни път от 450 км. През цялото време, докато пътувахме валеше дъжд, след бакинската жега и липса на поне капка вода от небето, това време ми се стори райско. Обожавам дъжда.
Планините на около бяха забулени в тежки облаци. Така ми се искаше да видя високите върхове, но природа си е природа, не можеш да си поръчаш време, затова наслаждаваш се на това, което Господ ти е приготвил за днес. 


Грузия е толкова зелена, свежа и ухана. 


И понеже пътувахме цялата нощ, а и вече половината от деня, бяхме огладнели доста. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем нещо. И в най-луксозен ресторант няма да ви сервират такава вкусна храна, каквато опитахме тука, в планините на Кавказ. Така изглежда грузинската писменост. 
Заведението се казва Джаргвали, тука можете да опитате имеритински и сванецки ястия. Това са видове народности в Грузия. Те пак са си грузинци, но се разделят на етноси.


Не мога да не ти покажа, приятелю, вкусотийките които хапнахме. Нали сме на кулинарно пътешествие :)))...Салатите в Грузия се нарязват на едро. Зеленчуците са  страхотни на вкус, домашни. Между другото в Грузия селското стопанство много е развито и те нищо не внасят, цялата продукция си е тяхна. 
Има на какво да се научим, не мислиш ли?


За първи път опитах такива салати от различни зелении. Невероятна комбинация от праз и разни пресни зелени подправки. Ще споделя някои рецепти, приятелю. 
Не мога да не споделя :)))


Ааааа е това е върха на сладоледа. В Грузия се консумира и свинско, и телешко, и агнешко и пилешко и разни други меса. Но такъв шашлък от свинско месо, убедена съм, не си ял, приятелю. Невероятно удоволствие на небцето. За кой ли път се убеждавам, че такива меса на грил, каквито правят на Кавказ, никъде по света не можеш да опиташ. Ако имаш желанието и възможноста да опиташ истински шашлък ела на Кавказ. Само тука може да усетиш истинския им вкус. В Грузия, както и в Азербайджан шашлъците НЕ СЕ МАРИНОВАТ, никога. :)))..Те казват, че месото си губи истинския си вкус.



Реките в Грузия са пълноводни и много бързи.


Хапнахме, пийнахме, но пътя ни чака и потегляме.
 



Докато пътувахме през прохода, по край пътя навсякъде имаше големи сергии с ръчно изработени глинени съдове, делви, гърнета и какво ли не...Не можах да не спра и нищо да не си купя. Ако питаш мен, приятелю, бих купила всичко :)))





Моята малка Грузия. Джезве за кафе и към него специална лъжичка, гърненце за кисело мляко и кец, глинена тавичка. :)))


И отново на път...


Докато пътувахме минавахме през китни села и градове. Толкова спокойна ми се стори Грузия. През целия път валеше много силен дъжд и духаше вятър. Но така ми се струваше тази необикновена страна още по-красива. Пристигнахме вечерта в едно малко градче, наречено Поти, на брега на нашето море, на нашето Черно море. За моята радост, отседнахме в един хотел, който се намираше на 50 метра от морето. Това е 12 км от града в красивото село Григолети. Хвърлих ме багажа в хотелската стая и веднага отидохме на плажа. 
В морето имаше щорм. Духаше толкова силен вятър, едвам се задържахме на краката си. Морето ревеше. Огромни вълни се удряха в брега, падаха на плажа и пак се оттегляха в морето. Когато стоиш пред такава стихия, имаш чувството, че за миг ще те дръпне на вътре. Дори не забелязваш, как леко се дръпваш назад...
Когато застанах на ръба, между сушата и морето, извиках толкова силно : 
"Здравей, моренце! Липсваше ми! И тази година се видяхме!"
Винаги го правя от много много години. За някой може би е глупаво, но за мен...Та аз имах възможността да се докосна до водата, която е докосвала България...
Стихотворението, което трогна душата ми. За съжаление не знам автора, но той точно описа състоянието ми в този момент. Момент на срещата с моето море.

Здравей,море!Пристигам в тази вечер
за първи път единствено за теб,
но не за да намеря тук утеха
или да те заключа във куплет.

Те-римите-самички се подреждат.
Дали защото вятърът край нас
пак рецетира стихове, но нека
да го оставя и да тръгна аз.

По пясъка отдавна не докосван
от моите нестрадали нозе.
Аз нямам право тук да хвърля котва!
Защо дойдох във тази нощ,море?


Стояхме там въпреки дъжда, въпреки вятъра, въпреки умората от дългия път. Стояхме и се наслаждавахме на стихията създадена от Господа...Стояхме в очакване на залеза...въпреки облачното небе...Ах, приятелю, залеза винаги е толкова романтичен и нежен, и няма значение какво е времето..





Изведнъж облаците в средата се разтвориха и се появиха бледи слънчеви лъчи. 


И в момента чувам вълните му и усещам аромата на морето.


Пейката на която сидях сутрин и вечер, наслаждавайки се на тази безумна красота. Ти просто седиш и гледаш в морето, и знаеш, че някъде там, зад хоризонта е България... Тогава се сещаш за онези дни на плажа в Китен, как си седял по същия начин и си се представял брега отсреща.


Дошло е времето да те разходя, приятелю, из градчето Поти. Първото място, което посетихме е един църковен храм, в който имахме едно преживяване.
В Грузия хората са много вярващи. Когато сядат на масата и вдигат тост, първия е за Грузия, втория тост е за Всевишния. 
Интересен обичай, който много ми хареса.
Има на какво да се научим, не мислиш ли?




Това е църквата на Св. Николай. 
Случвало ли ти се, приятелю, да си забравиш чантата някъде? На мен - никога...Но...Винаги има за първи път...
Понеже валеше дъжд и бях с чадър, и в същото време исках да снимам, помолих мъжа ми да  подържи чантата ми. Влезнахме вътре, исках да запаля по една свещичка. Аз отидох да се помоля, а мъжа ми седна на една пейка вътре. Бяхме само двамата от посетителите и една жена, която видимо работеше тука. Тя ми даде шал да си покрия главата. В Грузия жена, без покрита глава, не може да влезе в божият дом. Жената постоянно се молеше, стоеше на колене пред Божията майка и нещо си говореше шепнешком. Помолих се, запалих свещичката и си тръгнахме. Още около два часа се разхождахме под дъжда. И чак като влезнахме в офиса, нали вече споменах, че мъжа ми е бил тука служебно. Обърнах се към  него и го попитах  къде ми е чантата. Трябваше да му видиш лицето. Въпроса беше в това, че в чантата ми бяха паспортите, документите, телефоните и всичките ни финанси.
 Ама мъжете са голяма паника, да знаеш приятелю :)))..
Веднага се сетих за църквата. Хората от офиса ни закараха в църквата. По пътя само казваха да не се притесняваме, тука не се краде. Няма кой да я вземе. Когато се спряхме пред църквата, жената идваше към нас и нещо говореше на грузински. Преведоха ни, че тя е прибрала чантата ми при себе си. Намерила я на пейката. Когато ми я даде все повтаряше, че само е отворила за да вземе телефона и да опита да ни звъни. Бедната женица е звъняла на 10 последни номера...40 пъти сигурно...В този свят има добри и честни хора. Но има и нещо друго. Баща ми се казва Николай, цял живот в къщи имаме иконата на светеца. И сега с мен пътува по света една икона на Св. Николай..Църквата е също наречена на светеца. Преди известно време донякъде загубих вярата си, поради определени обстоятелства в живота ми...От този ден, в който се случи това с чантата ми...се замислям, че може би не съм права и се опитвам да намеря изход ...


Камбанарията на черквата.


Тръгваме из улиците на Поти. Централната улица на града. Цялата е в палми. Изобщо в Грузия растът доста от тези дървета. Много екзотично изглеждаше. Интересното е, че в този град почти няма зима. Сняг може да превали един път на 3-4 години. Палмичките си виреят тука на свобода.


Централната ЖП гара много ме впечатли. В началото си помислих, че това е някакво имение или музей. 
Когато казвах на хората, които тука живеят, че града им е прекрасен, те се учудваха. Забелязвайте красивото във вашите градове. Разбирам, че от каждодневната суматоха ние не забелязваме себе си, камо ли красотата около нас. Но се огледайте там, където живеете, в големия град или малко село и винаги ще намерите по нещо красиво.


Натъкнах се на ето тази някога красива сграда. Не знам какво точно е било тука. Но много бях впечатлена от архитектурата й, въпреки окаяния й вид. Имаше нещо в нея, което ме накара да я снимам.


Представих си, как някога на този балкон излизаше накоя графиня и оглеждаше града със воя тежък надменен поглед. 


Знамето на Грузия се развява из целия град наред със знамената на НАТО и ЕС.



Навсякъде из града стоят такива касички. Те са за събиране на дарения за храмовете. Никой никога няма и да си помисли да я разбие.


Една от табелите пред входа на ресторант.



В един от такива ресторанти можете да хапнете вкусни телешки ребърца на кец. Кец е вид глинена тавичка. Съществуват различни размери за един, за двама, за четири и т.н.


Телешки ребърца в комбинация на сос ткемали..Ммммм..вкусотия...


И сирене сулугуни...Божествена вечеря, полята обилно с грузинско вино.
Между другото на свадба от всеки гостенин се изпива по 5-6 литра вино. От тамадата, човека който води празненството, се изпива по 20 литра. За две седмици преди тържеството, той се подготвя основателно, като хапва само мазна храна и предимно меса. Така, че и това си е майсторлък, да пиеш грузинско вино. И да не дава Господ, да кажеш, че не пиеш. Тука ще направиш голяма грешка, защото в началото всички ще се отнесат към това с разбиране, но след втората чашка, целта ще бъде една - да те научат да пиеш вино.
Не си мисли, че хората се напиват до загубване на ума и дума след толкова много вино. НЕ! Не знам, как го правят, но не се напиват.:)))


След вкусното похапване да продължим по централната улица. Има много красиви сгради. Града не е висок и това много ми харесва. И е много чисто навсякъде.



Грузинските къщи са много широки, разлати. Основно са на два етажа. Като втория етаж е за гости и винаги е приготвен. Когато и да отидеш на гости, винаги има приготвена стая за теб.


В края на улицата стъпваме на мост, който се пази от четири красавца. Четири лъва с отворена паст пазят спокойствието на града.


Града е разделен на две от доста широка и пълноводна река Риони. 
Чувал ли си за мита, приятелю, за златното руно и аргонавтите? Това е града, където са спирали аргонавтите. И до ден днешен на знамето на града е изобразено златното руно.


От моста се вижда голям дървен кораб. Това е само атракция за туристите. Ресторант. Но доста ефектно изглежда, докато се разхождаш по моста.


Щом преминеш моста и в дъното на улицата се вижда голям православен храм.


Много е красив и величествен.



Ако се обърнеш на дясно от храма ще видиш една стара кула. Това е остатъка от крепостта, която някога е била около града. В миналото хората са я съборили и са взели камъните да укрепят пристанището, което между другото е едно от най-големите в Грузия. От тази кула лъха на история и историческо минало на този малък град. Тя все едно пази града от уруки, от лоши и завистливи погледи.



Когато снимах прозорците стори ми се, че някой наднича през тях. Може би е духа на последния обитател на тази кула. Или може би миналото надничаше и искаше да види какво се е променило и как изглежда бъдещето.




Кой ли не се опитваше да превземе тази територия..ей на и руснаците са били тука...


Пушка с герб на царска Русия.


От пушката вече тръгва страхотния градски парк, който беше пълен с палмички.:)))



След няколко дена облаците малко се разсееха и изгря слънцето.
И палмичките в парка започнаха да се усмихват.


Това е централния вход на парка, една красива арка. Парка беше заложен още по времето на Съветския Съюз.


След дългата разходка , приятелю, дойде време за обяд.
Винаги си мислех, че на Кавказ се пие основно чай. Учудването ми беше доста голямо, когато разбрах, че в Грузия се пие кафе и то турско. Ах, какво кафе приготвят тук. Невероятно вкусно и ароматно. Варят ги в глинени джезвета. А ако си поръчаш кафе с мляко, ще ти донесат една напитка в голяма чаша, която прилича на горещ шоколад. 
Много вкусно!


Пилешката супа много много ароматна и си беше домашна.


А какви картофки! Пържени с лук, горски гъби и подправки. Това си беше моята порцийка. :)))
Няма да уточнявам, че от Грузия се върнах с поне три килца в повече. Беше едно фантастично кулинарно преживяване.


Ела приятелю и се разходи  с мен към последната вечер на брега на нашето моренце, но преди да стъпим на плажа, ще трябва да минем през парка на хотела. Високи вековни борове. Прави и високи. От време на време вятъра ги приспива люлеейки.


Дори и бананови палми растат и се раждат малки бананчета, но вероятно не им стига достатъчно топлина, защото така и си остават мънички.


Цветето на банана много интересно.



Докато се разхождаме с теб, приятелю, слънцето започна да залязва...и нашата разходка из Грузия, град Поти по малко приключва.
Щорма приключи, морето се успокои и тази вечер то вече не ръмжи, а само мърка. А вълничките леко милват пясъчния бряг.


Отива си последния ден на нашето пътуване. Слънцето по малко си отива. Гледайки него усещам как то сега залязва там, където е България...


Това беше нашето пътуване до Грузия. Толкова много ми хареса тази чудесна страна, че съм решена да я посетя отново. Мястото където те заведох, приятелю, се нарича Мегрелия. И ако поне малко те заинтрегувах и развълнувах със своя разказ, ти също, приятелю, можеш да посетиш тази невероятна страна. Да посетиш мястото отвъд морето, там където изгрява слънцето. За българи визи не се изискват. Хващаш ферибота Варна-Поти и след 36 часа си тука. Има и нещо интересно, че тука, на този плаж, пясъка е черен. Казаха ни, че този пясък е магнитен и лятото идват хора и дечица с проблемите със ставите, за да полежат на този пясък. Бил много помагал при ставните болести. За пясъка не знам, но тука е толкова красиво, вкусно, спокойно, видях с очите си и опитах. Заслужава си да дойде човек да опита от невероятната кухня на Мегрелия, да се разходи по черния пясък на Черното море, да пийне от страхотното грузинско вино, да чуе вълшебните гласове,  грузинските песни, да се потопи в Грузия.
И вече не се чуди, когато седиш на плажа до морето -  какво има там, отвъд морето, там където изгрява слънцето...
...е Грузия.

გამარჯობა გენაცვალე!
(Гамарджоба Генацвале!)
Здравей, приятелю!